Sample chapter
2 глава Духовното здраве на нашите деца
Най-важният аспект от живота на всеки човек е неговото духовно здраве. Някои хора биха поспорили, че дугите измерения са по-важни – физическото, интелектуалното, сферата на взаимоотношенията, професионалното, моралното, социално-икономическото и т. н. С риска да бъда честен за нетолерантен и политически некоректен искам да заявя, че те не са прави. Всяко измерение на човешкото съществуване зависи от неговото морално и духовно състояние. Нека се опитам да илюстрирам това.
Социолозите са установили силна зависимост между социално-икономическото състояние и качеството на живота. Разбира се, не е изненадващо, че парите играят решаваща роля за установяване на фундаментите, благоприятстващи оцеляването. Въпреки това начинът, по който хората реагиратна своето социално-икономическо състояние, е свързано и с тяхната вяра. Много бедни хора са по-щастливи и удовлетворени от живота, отколкото богатите, тъй като техният мироглед се базира по-скоро на тяхното взаимоотношениe с Бога, отколкото на
личните им постижения и удобства. Вместо да гледат на успеха като на натрупване на притежания, изживяване на вълнуващи приключения или спечелване на обществено одобрение, много лишени от добри условия за живот хора, са изпълнени с повече мир и радост, тъй като те гледат на живота като на прелюдия към едно по-славно съществуване с Бог на Небето. Тяхното физическо и емоционално страдание е считано като второстепенно на фона на сигурността, която намират в Христовата любов. По-вероятно е техните богати връстници, които не виждат Божията ръка и намеса в своя живот, да водят удобен, но лишен от удовлетворение живот. Разликата между тези две групи е в начина, по който възприемат ролята на Бога в живота си и вярата в Него.
За да погледнем от различен ъгъл, нека вземем за пример историите на хора, които са преживели инциденти, довели до физическо осакатяване. Могат да се наблюдават два вида реакции след такива животопроменящи събития. Някои от тези, оказали се с такива недъзи,
виждат ръката на Бога, Който ги е избавил от преждевременна смърт и това ги предизвиква да се наслаждават и да преживяват живота по един нов начин. Други се изпълват с огорчение поради загубата на физическата си цялост и критикуват Бога за това, че е отсъствал, когато са имали нужда от него. Както бихте предположили, първата група се състои обикновено от хора, имащи дълбоко взаимоотношение с Бога, докато онези, които нямат подобно взаимоотношение, преобладават във втората група. Отново ще кажа - начинът, по който хората гледат на Бога и Неговата роля в живота им, определя и тяхната реакция.
Същото е и с децата. Ние можем да се стремим да дадем на децата си всички преимущества, които светът има да предложи, и да ги мотивираме да вземат всички възможности и ресурси, но ако техният духовен живот не съзрява и не се развива, те ще пропуснат голяма част от смисъла, целта и радостта на живота.
Дали всички наши решения са духовно основани?
Съществува един дори по-силен аргумент в подкрепа на значението на детското духовно и морално развитие - всеки избор, който правим, е духовен в своята основа. Без значение какъв проблем или предизвикателство посрещаме, нашето решение е резултат от това кое считаме за правилно или грешно, което определено се основава на нашето усещане за истина и смисъл. Гледната ни точка по такива проблеми произхожда от нашите духовни убеждения, тъй като представите ни за значимост, цел, стойност, почтеност, морал и етика произлизат от базисните ни екзистенциални възгледи.
Докато децата съзряват, те се сблъскват с многобройни въпроси и избори, отнасящи се до това как да живеят. Те търсят знаци от жизнената си среда (особено от хора, на които се доверяват), отнасящи се до това как да откликнат на десетките избори, пред които са изправени всеки ден. Ако на децата не се обяснят моралните и духовните приложения на техните избори, тези фактори остават пренебрегнати и често имат нещастни и непредвидими последици.
Много американци считат за интелектуална злоупотреба твърдението, че всеки избор, който правим, е духовен в своята основа. Така например някои може да се чудят как нещо толкова просто и очевидно недуховно като предястието, което те поръчват за вечеря, може да се отрази на духовния им живот. Те не успяват да разберат, че съдържанието на храната има ефект върху здравето на техните тела, което на свой ред се отразява на тяхната способност да изпълнят Божия призив и цел за живота им. Освен това предястието ще им струва пари. Разходите за храната от своя страна ще имат ефект върху количеството на парите, които ще трябва да дадат съгласно приоритетите, които са установили в своя живот – дали това ще наложи стил на харчене, който ще осигурява личния им комфорт, дали това ще бъде дарение, което ще посрещне нуждите на бедните, или ще бъде някой от стотиците други начини, по които могат да се изхарчат парите. Всъщност изборът дали да се хранят в къщи, или в ресторанта, а също и подборът на ресторанта, който ще посещават, е отражение на тяхното чувство за отговорност пред Бога, семейството, обществото и културата.
Библията ни предупреждава, че един ден ние ще трябва да отговаряме пред Бога за всеки избор, който сме направили (виж Еклисиаст 11:9; Римляни 14:12). Това се отнася до оползотворяването на всеки ресурс, който Той ни е дал за Неговите цели, а това включва пари, взаимоотношения, идеи, време, притежания и думи. Следователно единствената възможна защита, която можем да имаме за всеки свой избор, е свързана с моралната и духовна основа на това решение, понеже това е основата на Божието отсъждане.
Понякога приятели ми казват, че такива размишления са свръхдълбоки или свръхдуховни. При все това подобен начин на мислене е следствие на мирогледа на човек и разкрива неговото фундаментално убеждение за целта и същността на живота. Например ако смятате, че животът е свързан с познаването, любовта и служението към Бога, тогава всяко решение, без значение колко малко и незначително изглежда, трябва да бъде прекарано през духовен „филтър“. Всъщност дори и един бегъл поглед върху живота на Исус на земята показва, че Той обмисляше Своите избори – къде да отиде, с кого да се свърже, какво да каже и как да оцени дадени ситуации. Накратко, всичко, което Той направи, беше с цел, а Неговите цели винаги бяха отражение на взаимоотношението Му с Бог Отец и изявленията и поведението през краткия обществен живот на Исус на Неговите правила за свят живот. Колкото повече изучавате същината на изявлениата и поведението през краткия обществен живон на Исус на земята така, както са описани в Новия завет, толкова по-ясно става, че всеки избор има последици, и тези последици се отнасят основно до нашето взаимоотношение с Бога.
Ако твоят живот трябва да бъде живян за една велика цел, а именно - да обичаш Бог с цялото си сърце, ум, сила и душа, както и да обичаш ближния си като себе си, тогава ти трябва да оцениш всеки избор, който правиш в светлината на неговото съответствие с тази цел (Виж Лука 10:27).
Повечето хора не успяват да осъзнаят съществуващите връзки между техните решения и всеки друг аспект на живота им, включително връзката им с Бога. С други думи, хората рядко се замислят за духовните и моралните последствия от своя избор. Въпреки това техният отказ да се замислят над тези връзки не елиминира тяхното съществуване или духовните им последствия.
Мога ли да очаквам, че децата ще разбират тези проблеми? Не, те са твърде сложни и изискват твърде много знание за вярата, истината, любовта и Божиите начини, за да имат естественото си проявление в контекста на една постмодерна култура. Както уважаваният пастор Джак Хейфорд е писал: „Никое дете не знае от самосебе си как да живее по начин, който носи благословение за самото него или за останалите.“
Как тогава децата ще получат такова разбиране? Част от моята отговорност като родител и като член на общността на вярващите е да дам достъп на децата до историята, очакванията и пътищата на Бога. По време на тези формиращи личността години, децата развиват своите
схващания и модели, определящи избора на техните решения. Да им помогнем в този процес е една от най-важните отговорности, които имаме като човешки същества; да ги въвлечем в това още от малки е решаващ стратегически избор. Поученията на Исус в стиховете от Матей
осемнадесета глава ни предупреждават, че ако като родители и съветници на малките изгубим своя интерес и чувствителност към тях, ние сме пренебрегнали едно от най-големите задължения, дадени от Бога на човечеството.
За да могат децата ни да пораснат като пълноценни и здрави личности, ние трябва да им помогнем да изградят стабилни основи, които да ги подготвят за останалата част от техния живот. Понеже в крайна сметка всичко има духовен и морален аспект, колкото по-наясно сме по отношение на тяхното духовно развитие, толкова по-добре ще прекарате остатъка от живота си. Ще разгледаме това по-подробно в следващите глави.