Книгата започва с едно пътуване към висините, което минава през пътя навътре и в дълбините на душата. Пътуване в миналото, за да се осмисли настоящето и да се даде цел на бъдещето.
Край пътя се редят картини - някои смътни, черно-бели, избледнели; други - наситени с калейдоскопични цветове, интензивни усещания и асоциации от детството.
Читателите съзерцават и се наслаждават на пасторалните гледки, докато изведнъж динамиката на повествованието се изменя. И както често става при планинските изкачвания, неочаквано слънчевата идилия изчезва, за да бъде заменена с резки поврати във времето, облаци, бури.
Авторката, деликатно и ненатрапчиво, чрез личната драма и катарзис на персонажа, ни прави съпричастни на своите прозрения по тези въпроси през призмата на вярата.
Красива, вълнуваща и полезна книга!
Диляна Николова