Лозарят и смокинята: Всички се нуждаем от наторяване

Коментари и отзиви

Елпидио Пецела(Автор)

Сутринта ли беше? Или вечерта? Случи се един ден, много отдавна. Собственикът на едно лозе дойде да потърси смокини. Специалист лозар се грижеше за лозето, което вероятно заемаше почти цялата площ на имота, но собственикът не се интересуваше от гроздето. Погледът му беше насочен към смокиновото дърво. Уви, за пореден път то нямаше плодове. Само Бог знае колко пъти през последните три години надеждите му бяха попарвани от безплодието на растението. „Стига толкова! - извика той. - Това е последният път, когато проверявам за плодове!" Лозарят изглеждаше притеснен от реакцията на собственика - страхуваше се за работата си, страхуваше се за съдбата на лозето. Но собственикът заповяда: „Отрежи смокинята!"