Sample chapter
Преходът
Когато пътувам по света и служа за възстановяването на апостолското служение, откривам много лидери, които желаят да направят преход от пасторално към апостолско служение. Те разбират, че имат по-голямо призвание от това само да пастируват църква. Те знаят, че трябва да извършат преход, но не знаят как да го направят успешно.
Тази книга е написана, за да помогне на лидерите да извършат тази транзиция. Тя дава мъдрост, която да помогне на църКвите да излязат от пасторалното измерение и да станат апостолски. Опитът, който имаме в църква Крусейдърс в Чикаго, ми дава възможност да помагам на други. В нашата църква ние сме станали свидетели на големи пробиви вследствие на осъществяването на този преход.
В момента наблюдаваме извършването на нова реформация в Църквата. Ние също така преживяваме възстановяване. Бог възстановява служението на апостола и пророка в локалната църква. В резултат от това възстановяване би трябвало да реформираме начина, по който изграждаме църква. За съжаление традицията е ограбила голяма част от Църквата от благословението да приеме и да вярва на апостолите. Трите служения, които повечето църкви приемат и в които вярват, са пастор, учител и евангелизатор. Мнозинството от лидерите в локалните църкви приемат титлата и функцията на „пастора“, когато става дума за започване и изграждане на църкви. По-голяма част от тях са били изградени около пасторското помазание. То е било доминантно в локалните църкви.
Мнозинството от лидерите са били обучени да мислят пасторално. Библейските училища и семинариите обучават лидерите как да бъдат пастори и администратори. Това е поради факта,
че персоналът на много библейски училища се състои от бивши пастори, учители и администратори. Следователно действията на тези лидери ще бъдат продиктувани предимно от пасторския начин на мислене. Нашите църкви са били изграждани, за да посрещат нуждите на членовете си и повечето от тях очакват това да продължи. Не е необичайно да видиш лидер, който да служи като пастор в продължение на години. Похвално е усърдието на многото пастори, които са служили вярно в локалните църкви в продължение на дълги години.
Но по цялата земя се извършва промяна. Значителен брой лидери усещат апостолския призив. В момента много от тях са пастори на локални църкви. Днес те усещат и откликват на поголемия призив. Много са действали в контекста на пасторското измерение за толкова дълго време, че вече не знаят как да извършат прехода.
Настоящата книга е предназначена да помогне на лидерите да застанат в новата господстваща позиция, която Бог установява на земята. Тази господстваща позиция е апостолска позиция. Необходимо е да се променят не само лидерите, но и цялото събрание. Ако те се променят, без да са се променили хората от събранието, то ще изостане след тях и в резултат от това ще се получи пролом между водачи и църковни членове. Ако лидерите не се променят, събранието няма да може да се промени. Ако лидерството и събранието се променят ще се наблюдава бърз скок на помазанието и силата и преминаване на ново ниво в духа.
Когато лидерството на църквата се промени, това променя цялата църква. Нашето желание трябва да бъде да издигнем апостолска компания от вярващи, които имат в себе си усещането, че те са „изпратени“. Църквата в книгата Деяния беше на първо място и преди всичко апостолска църква. Вярващите служеха с апостолска сила и преобърнаха целия познат по онова време свят. Книгата е наречена Деяния на апостолите.
Тази книга ще помогне на пасторите да поставят себе си и своите църкви в позиция за промяна. Тя ще им даде характеристиките и съставните части на апостолското служение както ще им покаже и стъпките, които трябва да направят, за да се ускори работата в локалната църква. Когато лидерите преминат в апостолска позиция, се наблюдава значително увеличаване на нуждите от това помазание.
Както вече казах, живеем във време на възстановяване. Бог възстановява апостолското служение. Той също така възстановява и откровението за това служение. Много лидери, които са били призвани в апостолско служение, за пръв път започват да разбират Кои са в действителност. Те вече не гледат на себе си през очите на традицията. По цялата земя се извършва трансформация на лидерството. Много лидери чуват призива за промяна и преход от пасторално към апостолско измерение. Има много от тях, които са апостоли, но са толкова вързани от традиционното схващане, че са пастори и затова не могат да осъзнаят апостолската си функция и да я разберат правилно.
Ти не можеш да изпълниш апостолски призив, ако имаш мислене на пастор. Този начин на мислене ще ограничи лидера и ще го затвори само в локалната църква. Много лидери започват да разбират, че онова, което са правили, е апостолско и все пак са били ограничавани от пасторския начин на мислене. Днес към тях се отправя предизвикателството напълно да приемат и да проходят в апостолския призив. Моля се тази книга да отвори очите на мнозина за тяхното истинско призвание и те да откликнат и да започнат да ходят в него.
Определението за преход е движение, преминаване или промяна от едно място, състояние или фаза в друго. В момента се намираме в период, през който се случват такива промени. апостолските времена са сезони на преход. Промяната е трудна за лидери, които се чувстват удобно в настоящото състояние на нещата. Промяната изисква посвещение и смирение. Тя също така изисква слушане на гласа на Бога и следване на неговото водителство.
Да се променя, означава да извърша преход от едно място, позиция или личност към друго. Най-великият преход и промяна в Библията се извърши между Стария и Новия завет. Исус дойде, за да замени Стария завет на юдаизма с Новия завет. Много хора не бяха готови за тази промяна. Мнозина й се противопоставиха. Онези, които се промениха, бяха благословени. Онези, които не го направиха, пропуснаха благословението си.
Лидерите не могат да си позволят да бъдат невежи относно това движение на възстановяване на Святия Дух. Те трябва да знаят каква промяна се извършва в настоящия момент в Църквата. Върху много старши пастори има апостолски мандат. Ако тези лидери не осъзнаят тази промяна, много от тях през останалата част от живота си ще останат заключени в пасторален „режим“ на работа. Това ще пресуши тяхната радост, ревност и жизненост. Много от тях вече усещат това и знаят, че за да запазят своя ентусиазъм за служение, трябва да се променят.
Локалните църкви трябва да освободят тези служители да функционират в апостолския си призив. Много лидери не могат напълно да се движат в служението, което Бог има за тях, поради факта, че лидерската структура не е подходяща, за да ги освободи. Много от тези лидери не са способни да се придвижат към по-мащабно служение поради ограниченията, поставени върху тях от традицията. Ако апостолският лидер не може да остави църквата дори и само за кратък период от време, тогава нещо не е наред. Ние не бива да градим църкви, които да зависят само от един лидер.
Ако лидерите не се придвижат в новите си позиции, те ще умрат между четирите стени на църквата. Ще навлязат в сезон на духовно засушаване и служенията им ще станат монотонни и рутинни. Те ще бъдат нещастни и неудовлетворени, въпреки че външно може да изглеждат успешни. Тези служения ще се чувстват празни отвътре. Мнозина се страхуват да направят прехода защото мислят, че църквата зависи от тях.
Много лидери са направили църквите си зависими от собствената си личност и са намирали удоволствие в това да са незаменими. Но в действителност те са заключени в пасторалния режим на работа и не могат да излязат оттам дори когато Святия Дух ги води да го направят. Голям брой от тях се страхуват да оставят църквите си за какъвто и да е период от време и
да действат в призива си към по-глобално достигане на тялото на Христос.
Ако повечето лидери оставят своите църкви за известен период от време, за да се отдадат само на апостолска работа, техните църкви биха се разпаднали. Това обаче не значи, че
апостолът трябва да се откаже от работата в локалната църква. Това просто означава, че ти трябва да можеш да се покориш на Бога, без да изгубиш онова, което си градил в продължение на години. Ти трябва да изградиш твоето служение по такъв начин, че да не си вързан от него и то да не ти отнема свободата да се покоряваш на Бога.
Ако църквите не освободят своите лидери да се движат в повисоко ниво на служение, те ще ги разстроят и ще наскърбят Святия Дух. Хората в църквите трябва да бъдат освободени от
мисленето, че те решават какви трябва да бъдат лидерите и какво трябва да правят. Ние ще видим издигането на много лидери, които не пасват на традиционното схващане за „пастор“. Те не могат да бъдат заключени в определена позиция или място поради очакванията и изискванията на хората. Както лидерите, така и църквите трябва да бъдат освободени да действат в по-високите призвания и дарби на Бога...