Sample chapter
Глава 1
Наистина ли мога да съм свободен в присъствието на Бога?
Всяка истинска свобода започва със свободата в присъствието на Бога. Ако ние нямаме свобода и смелост пред него, Съдията на вселената, тогава каква свобода имаме? Може ли изобщо човек да преживее такава свобода в Божието присъствие? Да! Това е целта на спасението.
Само онези, които са праведни в очите на Бога, те са свободни в Неговото присъствие. Думата „праведност” означава преди всичко да бъдеш оправдан и да вършиш това, което е правилно. Библията ясно посочва, че Бог е праведен Бог:
„Праведен е Господ във всичките си пътища и благодатен във всички свои дела.” (Псалм 145:17)
Първо искам д а разгледам въпроса за „оправданието” пред Бога, което означава да си в положение, при което твоето криминално досие е напълно заличено. Все едно че човек стои като обвиняем пред съда, но го освобождават, защото обвинението е оттеглено.
Ще попиташ: „Наистина ли е възможно да бъдем напълно оправдани пред Божието съдилище?” Да, слава на Господа! Това е напълно възможно. Всеки човек на земята може да получи като дар Неговата праведност и ежедневно да живее в нея. Всеки може да пристъпи пред трона на Бога с истинска свобода и смелост. Всеки може да се радва на нова свобода в живота си – в сфера, в която някога е бил управляван от неоснователно чувство на вина.
Книгата Йов се счита за най-старата книга в Библията и още там срещаме отдавна познатия
вик на човечеството:
„Как може човек да бъде праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?” (Йов 25:4)
Религията никога не е дала отговор на човечеството. Тя само е довела човека до още по-голяма безнадежност - резултат от неговото несъвършенство и вина. Себеправедността стои в
основата на всички фалшиви религии. Тя е характерна за този свят. Тя е в неговата най-дълбока същност. Ето защо религията никога не може да направи чиста съвестта на човека, но Бог може. Той вече е направил всичко необходимо за всеки, който желае да го преживее. Това се отнася и до теб, скъпи читателю, независимо кой си и каква е твоята ситуация. Не ти представям някаква захаросана рецепта за бягство от реалността. Това е нещо, което може изцяло да промени твоя живот!
По-горе споменах, че буквално казано „да бъдеш праведен” означава да бъдеш обявен за невинен при съдебен процес. Но можеш да възразиш: „Аз не съм извършил никакво престъпление." Точно това представлява грехът в очите на Бога. Грях е да извършиш криминално престъпление пред Святия Бог, защото според 1Иоан 3:4: „Грехът е
беззаконие (т.е. престъпване на закона)”- има се предвид Божия съвършен закон, а не корумпирано правосъдие. След като сме оправдани от Бога, не съществува нищо, за което да бъдем съдени или за което да бъдем справедливо наказани. Праведността напълно променя ситуацията ни в живота.
„И така, опрадвани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.” (Римляни 5:1)
Това означава, че ние можем да получим оправдание в цялата му пълнота, тук и сега. Вече
оправдани, ние имаме мир с Бога. Мирът не се изразява в обичайното чувство на благополучие. Това е да живееш в свободно и хармонично взаимоотношение с Бога, основано на неговото решение - „невинен!"
Праведността означава, че аз мога да стоя пред Бога така, сякаш никога не съм съгрешавал. Тази мисъл е ясно изразена в Захария 10:6:
„Аз ще укрепя Юдовия дом и ще избавя Йосифовия дом, и пак ще ги възвърна, защото се смилих за тях. Те ще бъдат като, че не бях ги отхвърлил, защото Аз Съм Господ, техен Бог и ще ги послушам.“
Това, което ни разделя от Бога, е нашият грях. Но е възможно да възстановим взаимоотношението си с Него и да стане така, сякаш никога не сме били отделени един от друг!
Исая – преобразен човек
Нека да видим как Божията праведност е повлияла върху живота на някои хора от Библията. Можем да започнем с пророк Исаия. В глава шеста четем за неговаото призвание. Исаия имаше видение за Господа, седящ на Неговия трон. Той видя Неговата слава и серафима, който се покланяше пред трона на Бога. Това е най-великото преживяване за един човек! Той
видя Бога! Може би това бе най-щастливия момент в живота на пророк Исаия? Може би неговата радост нямаше граници? Не! Вместо това той видя своя грях със собствените си очи:
„Тогава казах: Горко ми, защото загинах. Понеже съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите.” (Исаия 6:5)
Безспорно Исая забеляза, че хората, с които живееше, бяха с нечисти устни. Както знаеш,
много по-лесно е да видиш съчицата в окото на някой друг, отколкото гредата в своето. Когато Исая стоеше пред Господа, той беше обвинен за съучастието си в греховете на хората. Не е трудно да разберем, че той не изглеждаше много смел в този момент.
Господ даде това видение на Исая, защото искаше да му каже нещо. Бог искаше да го изпрати
при хората като Свой пророк. Но Той не можеше да му говори за това, въпреки че Исаия стоеше директно пред трона. Защо? Защото собствената му вина беше издигнала бариера пред него и Бога. Как можеше да приеме такова призвание, когато се чувстваше толкова осъден в присъствието на Господа? Исая беше безсилен да направи каквото и да е за себе си в тази ситуация. Но не и Бог! Нажежен въглен беше взет от олтара. (Там, където са останали само въглени, огънят е вече догорял. Когато огънят на олтара е угаснал, жертавата е вече принесена.)
В храма на Израел имаше олтар за принасяне на жертви за всеизгаряне. За разлика от олтара
на възлиянията, който беше място за поклонение, олтатарът за всеизгаряне беше място за съд. Когато някой от хората, съгрешеше, той трябваше да вземе агне без недостатък и при
входа на храма да се срещне със свещеника. Те заедно трябваше да положат ръце върху агнето и човекът да изповяда греха си. След това убиваха агнето, свещеникът го разделяше според закона и част от него се изгаряше на олтара. Огънят на олтара символизираше ада — огненото езеро. Когато агнето изгаряше, човекът биваше опростен и освободен от своя грях. Символично тук става дума за някой друг, който поемаше върху себе си наказанието. Разбира се, това е преобраз на Исус. Исус жертва Себе Си за нас. Вярвам, че олатарът, който Исая видя на Небето, представяше саможертвата на Исус за нас.
В 1 Петър 1:18-20 виждаме, че тази жертва беше предопределена от създаването на света. Когато горящият въглен докосна устините на Исаия, грехът му беше изкупен и премахнат и той беше очистен там, където стоеше пред Бога. Сега беше свободен и оправдан, благодарение на принесената жертва.
„И като го допря до устата ми, каза: Ето това се допря до устните ти и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.” (Исая 6:7)
Веднага след това чу Господ да му говори: „После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого
да пратя? И кой ще отиде за нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мен." (Исая 6:8)
Изведнъж Исая стана толкова смел в присъствието на Бога! Той ясно чуваше Господа и Му отговаряше, но вече не със срам, а радостно и дръзновено. Това е резултат от факта, че той стана праведен. Ти не можеш да бъдеш смел пред хората или пред обвинителя – сатана, ако не си смел в присъствието на Господа. Ето защо Господ иска да ти даде откровение за праведността на Исус в твоя живот. Когато видиш с очите на сърцето си какво направи Бог за тебе в Исус Христос, ти ще преживееш същото, което преживя Исайя. Ти ще разбереш, че си свободен пред Бога и смело ще приемеш всичко, което Господ ти говори...“