Sample chapter
Въведение
“Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им.
Пределите им са достигнали до цялата земя, и думите им до краищата на вселената...”
Псалм 19:3,4 (KJV)
B превода на Харисън четем следното: “Техният обхват се разширява до краищата на земята. Това е пророческо слово, отнасящо се до обсега на действие на Църквата. Божията воля е нашият глас да се чуе до краищата на земята. Евангелието ще се проповядва на всяка реч и език по света.
По настоящем Бог разширява пределите на църквата. Думата предел произхожда от еврейската дума QAV, която означава мерителна връв. Тя представлвява мярка. Мярката
е степента, измеренията или количеството на нещо. Пределът на Църквата е разпростирането на нейното влияние и обхватът й на действие. Той трябва да достигне до краищата на земята. Само тогава Тя ще афектира всеки народ и език.
Божествената стратегия за изпълнение на това слово са презвитерствата и апостолските тимове. Когато изграждаме силни презвитерства и апостолски тимове, нашата мярка ще се увеличава и ще достигнем места, на които до момента не сме имали способността да повлияем.
Известният автор Дерек Принс пише следното: "Апостолските тимове и презвитерствата са двата крака, с които Христовото Тяло се придвижва напред. Ако единият крак е по-къс от другия, Тялото не може да функционира успешно." Апостолските тимове дават способност на църквата да се разшири, да премине отвъд локалните си граници и да достигне нациите. Презвитерствата осигуряват правилно управление в църквата и укрепват хората от локалното събрание. И двете са от изключителна важност, за да може църквата да изпълни своята мисия – да окаже влияние върху региони, територии и нации.
Точното разбиране на презвитерствата и апостолските тимове ще ни помогне да ги изградим по правилния начин и да ги поставим на отреденото им място в локалната църква. Бог
възстановява презвитерствата и апостолските тимове в църквата. Във връзка с това се освобождава откровение за апостолското служение. В сърцата на светиите по целия свят
се заражда глад да ходят в апостолска сила и власт и затова съм посветил тази книга на целта да помогна за задоволяването на този породен от Святия Дух глад.
Бих искал да благодаря на Дерек Принс за неговите поучения по този въпрос. Като източници на информация съм използвал и книгата на Джонатан Дейвид Апостолски стратегии, както и Новият мях с автор Харолд Eбърли. По целия свят Бог издига мъже и жени, които да говорят
по тези въпроси. Моля се броят на вярващите, които приемат и започват да ходят в тези откровения, да се увеличи, тъй като това ще ускори славното завръщане на нашия Господ и
Спасител Исус Христос.
Първа глава – Презвитерства
“Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането от презвитерството.” 1 Тимотей 4:14
Първо ще разгледам презвитерствата, тъй като апостолските тимове се раждат в резултат от силни презвитерства. Пример за това можем да видим в антиохийската църква. Тя е модел за апостолска църква, която изпращаше тимове, за да окаже влияние върху света, в който живее. От Антиохия излязоха апостоли, които посадиха църкви в целия познат по онова време свят. В състава на презвитерството в това локално тяло влизаха пророци и учители, които служеха пред Господа и постеха. От членовете на тази група Святият Дух избра Варнава и Сила и ги изпрати да служат.
Нека в началото дадем определение на думата презвитерство. Тя се среща само на едно място в Новия завет това е в 1 Тимотей 4:14. Превод е от гръцката дума prеsbytery, която означава ред от стареи. Презвитерството е група от стареи, представляващи управлението на локалната църква.
Този стих ни дава най-малко две характерни особености на презвитерството. Презвитерството трябва да е способно да служи пророчески, да ръкополага и да извършва предаване в духа. Тимотей прие дарба чрез полагането на ръце и пророческо слово. Презвитерството има ключова роля за духовното предаване и за освобождаването на силни дарове на служение. Една група от вярващи се превръща в локална църква, когато в нея има установено управление (презвитери). Поставянето и ръкополагането на презвитери е апостолска функция. Апостолите не само посаждаха църкви, но ръкополагаха и презвитери (Деяния 14:23). Това се извършваше от апостолски тим. Въпреки че тимът се ражда от състава на презвитерството, той на свой ред посажда църкви и издига презвитeрства. Резултатът от това е възпроизвеждане на презвитерства и тимове, както и постоянно разширяване на Божието царство.
Посаждането и изграждането на новозаветни църкви е апостолска функция. "Трябва ли една деноминация да посажда църкви? Това е обичайна практика днес, но ако погледнем Новозаветния образец ще видим, че апостолите са тези, които посаждат, и това трябва да се извършва в контекста на взаимоотношения, а не по църковна линия. Когато една деноминация посажда църкви, съществува опасност от еднообразие, което отчасти се дължи на решенията, често пъти вземани от църковния борд, чиито членове функционират по-скоро като религиозни служители, отколкото като част от динамичен апостолски тим." (стр. 214)
“Апостолите днес” от Барни Куумс
Проникването в нови региони и основаването на църкви изисква пионерско, пробивно помазание. Ръкополагането и поставянето на презвитери е необходимо за установяване на управление в локалното тяло. Без подходящото лидерство църквата ще е неспособна да устои на демоничните атаки и в същото време да остане силна.
Апостолите и апостолските тимове имат благодатта да идентифицират и да поставят на мястото им лидери в локалното събрание. Апостолите и пророците са помазани да освобождават в лидерска позиция надарени личности. Църквите, които биват установени чрез апостолско помазание, се превръщат в силни локални събрания, поставящи отпечатък върху регионите, до които са призвани. Въпреки че посланията до Тимотей и Тит често пъти са наричани пасторални, те в действителност са апостолски. Както Тимотей, така и Тит
бяха апостоли. И двамата влизаха в състава на апостолския тим на Павел, а Тимотей е идентифициран като апостол и в 1 Солунци 2:6. И двамата са наречени от Павел надзиратели.
Тимотей и Тит функционираха апостолски като назначаваха презвитери в локалните църкви.
„До Тит, моето истинско дете по общата ни вяра: Благодат, милост и мир от Бог Отец и Господ Исус Христос, нашия Спасител. Оставих те в Крит по тази причина, да сложиш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както ти поръчах:...
Защото ЕПИСКОПЪТ трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито пристрастен към виното, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба.“
Тит 1:4,5,7
От тези стихове разбираме, че презвитерите са епископи (надзиратели) в локалната църква. Те се избират въз основа на техните лидерски способности и характер. След ръкополагането си те стават презвитерство в локалната църква...