Братята с изненада забелязали неговото идване и с безпокойство изслушали думите му. Да откраднат сребърната чаша на управителя? „Не, това не е вярно! - казали те. - Ние върнахме парите, които намерихме най-отгоре в чувалите си - как бихме откраднали чашата? Претърси чувалите ни и този, който е взел чашата, нека умре, а ние всички ще станем ваши роби."
„Това не е необходимо - казал слугата, - само онзи, който е взел чашата, ще бъде роб. Останалите няма да бъдат виновни."
И той започнал да претърсва чувалите, като отишъл най-напред при Рувим, после при Симеон, след това при Леви и т. н., докато най-накрая стигнал до Вениамин.
В този миг всички извикали уплашено. Най-отгоре от житото се подавала сребърната чаша на управителя. Онемели от ужас, братята се спогледали. Какво щели да правят сега? Дошъл бил моментът, в който те трябвало да докажат дали обичали Вениамин и баща си. Най-лесно било да оставят Вениамин в Египет, а те спокойно да продължат пътя си за вкъщи. По-рано щели да постъпят така.
Но сега те натоварили магаретата си и всички заедно тръгнали обратно към града. Най-напред вървял Юда, който обещал да отговаря за Вениамин. Така те отново се върнали в къщата на Йосиф.
„Защо направихте това? - попитал ги Йосиф. - Не си ли давахте сметка, че веднага ще забележа какво е станало?"
Юда отговорил: „Какво да кажем на господаря си? Как можем да докажем, че сме невинни? Нега Бог ни накаже за греховете ни. Ние сме съгласни да бъдем твои роби."
„Не всички - казал Йосиф, - само онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб. Останалите могат да си отидат с мир при баща си."