Това не е книга от един психолог за психология. Нито е класическата книга за самопомощ и личностно развитие. Тя е много повече от това. В нея си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.
Западните медии наричат Джордан Питърсън „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западния свят“, а милиони млади хора са вдъхновени от личността и словото му.
В своите „12 правила за живота“ прочутият психолог отговаря на най-сложните въпроси, които вълнуват всеки човек, като виртуозно преплита есенцията на хилядолетната човешка мъдрост, изумителните открития на авангардната наука и посланията на великата литература и философията. Питърсън разбива много от стереотипите на съвременното мислене. И в същото време издига на по-високо ниво съвременното разбиране за човешката личност.
12 правила, които няма да ограничат свободата ви, а ще ви направят по-свободни.
В 12 широкообхватни есета д-р Питърсън ни въвлича в един задълбочен разговор за дисциплината и отговорността, за смисъла на човешкия живот, за доброто и злото и за мястото на всеки от нас в сложното устройство на света. Хората имат нужда от този разговор, смята той, защото единствено смисълът, дълбокият смисъл може да ни подкрепи по време на неизбежните житейски трагедии.
„Тъй като всички ние сме уязвими и смъртни, болката и тревогата са неделима част от човешкото съществуване. Ето защо се нуждаем от средство за противодействие на страданието, което е присъщо на Битието. Ние се нуждаем от сигурната опора на една дълбока система от ценности. В противен случай ужасът от съществуването бързо ще превземе живота ни. А след това ще нахлуе и нихилизмът с неговата безнадеждност и отчаяние.“
Неговите 12 правила за живота сами по себе си не са сложни, но са подплатени с огромна мъдрост и многопластови разсъждения за света и за човешката природа. Опирайки се на изключително широките си познания в различни области, както и на клиничния си опит, д-р Питърсън ни предлага задълбочено и в същото време практично виждане за живота. Той обяснява сложните житейски проблеми с вещината на опитен психолог, но отношението му към читателя е искрено и по бащински загрижено. Успоредно с практичните съвети и примери посланията на тази книга докосват сърцето, умиротворяват духа и облагородяват ума. Дори и в най-сложните разсъждения за устройството на света Питърсън успява да посочи мястото на всеки отделен човек, неговата важна роля и отговорност.
С тънък хумор, блестяща логика и богата информация, книгата обяснява защо трябва да оставим на мира децата, които карат скейтборд, и какво можем да научим от нервната система на омарите; защо е толкова важно да стоим изправени и по какъв ужасен път вървят хората, изпълнени с негодувание, арогантност и отмъстителност; как да живеем пред лицето на неизбежното човешко страдание и защо трябва да се стремим към смисъла, а не към щастието. И още…
Подредете своя дом и направете света по-добър. Започнете от себе си.
„Всеки от нас трябва да поеме възможно най-голяма отговорност за личния си живот, за обществото и за света. Всеки от нас трябва да се научи да казва истината, да поправя повреденото и неработещото и да вдъхва нов живот на старото и отживялото. Само по този начин можем да намалим страданието, което трови света.“
„Пораснете, научете се да носите отговорност и живейте достоен живот“ – това е най-важното послание на д-р Питърсън.
„Хората искат да чуят една дискусия за отговорността и смисъла – казва Джордан Питърсън в едно интервю. – Те имат нужда от това, защото през последните 50 години в нашата култура не е имало такава дискусия. Ние се бяхме концентрирали върху правата и привилегиите, свободата и импулсивните удоволствия. Всичко това е полезно, когато е уместно, но е повърхностно. А когато хората са повърхностни, житейските бури ги пречупват. Аз говоря с тях за това как да изградят за себе си една здрава основа, която работи.“
Защо са ни правила?
„Хората се нуждаят от внасящи ред принципи, без които хаосът ще надделее. Ние се нуждаем от правила, норми и ценности – и като отделни индивиди, и като част от обществото. Нуждаем се от рутина и традиция. Това е ред. Редът може да стане прекомерен и това не е хубаво, но пък хаосът може да ни погълне и удави – и това също не е хубаво. Затова трябва да вървим по правия, макар и тесен път. Дванайсетте правила в тази книга, заедно с придружаващите ги есета, ни дават указания как да останем там. А това „там“ е разделителната линия между реда и хаоса. Това е мястото, където сме достатъчно устойчиви и достатъчно способни да изследваме, да се променяме, да поправяме това, което трябва да се поправи, и да си помагаме. Именно там откриваме смисъла на живота и на неизбежното страдание.“