Предговор
1. От години имам желанието да събера и изложа това, което ми е идвало на ум, докато съм чел, обмислял или обсъждал Божието слово, и което би могло да помогне на други сериозни хора, които нямат възможност да учат, да разберат по-добре Новия завет. Но дълбокото чувство, че не съм способен да изпълня тази задача (поради липса не само на образование, но и на опит и мъдрост, подобаващи за изпълнението й), ме е възпирало за дълго. Дори след като вече бях убеден, че трябва да свърша тази работа, аз реших да я отлагам, доколкото е възможно повече, за да мога (ако Бог благоволи) да завърша това дело и живота си едновременно.
2. Но поради настойчивия напоследък призив от Бога да се изправя и да тръгна, аз съм убеден, че ако някога изобщо ще се захващам с подобен труд, то повече не бива да отлагам и ден. Годините ми напреднаха доста и сенките на нощта започват да се спускат. Това още повече ме подтиква да направя малкото, което мога, с този труд, понеже друго и без това не мога вече да правя. Настоящата ми немощ не ми позволява нито да пътувам, нито да проповядвам. Но, слава на Бога, все още мога да чета, да мисля и да пиша. И дано да е за Негова прослава!
3. Дори и само от това, което казвам по-горе, а много повече и от самите бележки в коментара става ясно, че те не са предназначени за учени хора. На тяхно разположение има много друга литература и помагала. Още по-малко е предназначен за хора с дългогодишен и сериозен опит в Божиите пътища и Словото Му. Аз бих желал да седна в нозете им и да се уча от тях. Тук пиша главно за обикновените хора без библейско образование, които разбират единствено майчиния си език, но почитат и обичат Божието слово и имат желание да спасят душите си.
4. Старал съм се бележките да са възможно най-кратки, така че коментарът да не засенчва текста; и също възможно най-прости, за да бъдат разбрани и от най-неукия. Поради тази причина нарочно съм избягвал не само да търся любопитни и критични сведения, но и да използвам езика научените и методи на разсъждение, нетипични за обикновените хора. По същата причина съм се старал по-скоро да избягвам, отколкото да поставям и да давам отговори на въпроси, поради което нарочно съм гледал да не навлизам в спорни теми да не би читателят да остане по-назад от мен.
5. Първоначално бях решил да пиша просто това, Което ми е идвало на ум без да се консултирам с никой друг, освен с авторите на свещените писания. Но веднага след като се запознах с голямото светило на християнския свят Бенгел (който скоро ни напусна), аз промених подхода си. Бях напълно убеден, че, ако просто преведа неговия труд "Gnomon Novi Testamenti", ще допринеса много повече, отколкото ако изпиша цели томове с коментар върху него. Ето защо съм превел много от неговите чудесни бележки. Други съм съкратил пропускайки подробните детайли, за да изпъкне смисълът на казаното. Освен това без притеснение съм вмъкнал в бележките онези различни прочити, които той е открил в много древни копия и преводи. Също по негов пример съм разделил текста (без да пренебрегвам общоприетото разделение на глави и стихове) според съдържанието му, като правя по-голяма или по-малка пауза в зависимост от смисъла. Дори и само това разделение понякога е от такава голяма помощ, че само този, който никога не го е ползвал, не може да го оцени.
6. Освен това съм задължен на още няколко учени. Известно време се колебаех дали да не изписвам името на всеки от тях под бележките, които те са ми изпратили, особено като се има предвид, че някои от тях съм перифразирал, а други - съкратил. Но като размислих, реших да не го правя, за да не се отвлича от нищо вниманието на читателя. Исках той да може да следи смисъла и да приема това, което е казано, въз основата на собственото му съдържание.
7. Не бих могъл да съм толкова самомнителен да твърдя, че в подобен сериозен труд не съм допуснал нито една грешка. Но съвестта ми е чиста, че не съм коментирал погрешно нарочно нито един стих от Писанията, нито съм написал нещо, което да цели да настрои християните един срещу друг. Да не позволи Господ да направя така, че най-благодатните и най-възвишените думи - тези на нашия Господ Исус - да се превърнат в канал за подобна отрова. Да даде Господ всички имена, небиблейски етикети и форми, които разделят християнския свят, да бъдат забравени; и да успеем да се съгласим да седнем заедно като смирени и обичащи ученици в нозете на своя общ Учител, за да слушаме словата Му, да попиваме Духа Му и да преобразяваме живота си по Негов образец!
8. Относно самите Писания трябва да отбележа, че Словото на живия Бог, което е направлявало и ранните патриарси, започна да се записва по времето на Мойсей. Към тези писания бяха добавени в продължение на няколко поколения вдъхновените писания на по-късните пророци. После това, което проповядва Божия Син и това, което Святият Дух говори чрез апостолите, бе записано от апостолите и евангелистите. Всичко това ние наричаме Святите Писания: онова Божие слово, което остава завинаги, от което, макар небето и земята да преминат, нито една точка или запетая няма да премине. Следователно Писанията на Стария и Новия Завет са най-стабилният и скъпоценен архив от Божествена истина. Всяка част от Писанията е достойна за Бога; всички части заедно образуват тяло, в което няма нито недостатък, нито излишък.
Писанията са онзи извор на небесна мъдрост, предпочитан от онези, които са имали щастието да го опитат, повече от всички писания на човеци, независимо
колко мъдри, начетени или святи са (били) те.
9. Прецизното познание на истината у вдъхновените автори е съпътствано от стройно построени тези, точно изясняване на смисъла им и е подправено с подходящо изразяване на съответните вложени чувства. Във въведението към всяка книга в коментара е проследена линията на изложените тези. Разделянето на Новия завет на глави и стихове е станало през тъмните векове, и то по доста неподходящ начин, като често са разделени пасажи, които са тясно свързани, а са свързани такива, които са доста далеч по смисъл един от друг.
10. Езикът на свещените писания се характеризира с впечатляваща дълбочина,
както и с удивителна простота. Цялата изтънченост на човешките речи
бледнее пред него: Бог не говори като човек, а като Бог. Неговите мисли са
много дълбоки, поради което думите Му са с неизчерпаема сила. Езикът на
Неговите вестители също е изключително точен: думите, които са им били
оказани, точно отговарят на внушенията, които да им били дадени. Затова
и Лутер казва: "Вдъхновеното писане не е нищо друго, освен граматика на
езика на Святия Дух." За да разберем Писанията напълно, ние трябва да
обръщаме внимание на ударението, поставено върху всяка дума; свещените
емоции, изразени чрез тези думи, и настроенията, показани от всеки автор.
Но колко рядко се съобразяваме с тези неща, особено с последното! А те са
прекрасно вплетени в целия Нов завет и всъщност са едно допълнение към препоръката на този, който действа, говори или пише.
11. Новият завет представлява всички онези свещени писания, в които се описва Новият завет (или завещание). Първата му част съдържа писанията на евангелистите и апостолите; втората - откровението на Исус Христос. В първата част се намират: историята на Исус Христос от идването Му в плът до възнасянето Му на небето; установяването и историята на християнската църква непосредствено след възнесението Му. Откровението говори за това, което ще дойде, както по отношение на Църквата, така и по отношение на Христос и цялата вселена, докато всичко не бъде обновено.