От първите страници на Писанието до последните обещания на Новия завет звучи една и съща мелодия – Бог е Бог на благоволение. Неговото отношение към човека е белязано не от случайност, нито от каприз, а от неизменна добрина и благосклонност, произтичащи от сърцето Му. Благоволението не е просто добро настроение на Бога към нас, а дълбока истина: Той е наш любящ Баща, Който никога не изоставя Своите деца.
В Стария завет благоволението на Бога се открива чрез избора на патриарсите, избавлението на Израил от робство, закона и жертвите, които свидетелстват за един Бог, Който не забравя народа Си. Моисей, който се чувстваше „бавен в речта“, стана водач на цял народ, защото благоволението на Бога бе с него (Изход 33:17). Йосиф бе хвърлен в яма и в тъмница, но навсякъде намираше благоволение – в очите на началници, управители и дори на самия фараон. Благоволението го издигна от роб до спасител на народи.
Данаил и неговите приятели бяха пленници във Вавилон, но благоволението ги направи десет пъти по-мъдри от всички съветници на царя. Давид, едно обикновено овчарче, бе въздигнато до цар, защото Господ каза: „Аз съм намерил човек според сърцето Си“ (1 Царе 13:14).
В Псалмите четем: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит“ (Пс. 5:12). А в Притчите е написано: „За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство, и благоволение е по-добро от сребро и злато.“ (Пр. 22:1). Това са думи, които и днес утешават и укрепяват вярващите.
В Новия завет благоволението намира своя връх в личността на Исус Христос. При Неговото раждане ангелите възвестиха: „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ (Лука 2:14). В Христос благоволението става плът, обитава между нас и дарява оправдание, прошка, снабдяване и вечен живот. Апостолите – прости рибари, събирачи на данъци – бяха призовани да обърнат света с вестта за Евангелието. Апостол Павел свидетелства: „Но с Божията благодат съм това, което съм...“ (1 Кор. 15:10, НП); „за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си“ (Еф. 1:6, БЛБ). Това е езикът на благоволението – език на любов и милост, който променя съдби.
Когато осъзнаем, че Божието благоволение е върху нас, ние спираме да се борим за одобрение и започваме да почиваме в Неговата любов. Това е благоволението, което прощава, снабдява, изцелява и води до вечен живот. То е доказателството, че ние сме Негови синове и дъщери, скъпоценни в очите Му.
Тази книга е покана да открием отново Божието благоволение – да видим как то е оформяло живота на патриарсите, царете, пророците и апостолите, и как продължава да действа в нашия живот днес. Защото Той е същият вчера, днес и завинаги – и Неговото благоволение никога не свършва.
И така, Божието благоволение не е абстрактно понятие, а живо действие – от избора на Израил до изкуплението на Църквата. То е ключът, който отваря вратата към Неговата милост, благодат, снабдяване и вечна надежда.
Тази книга ще проследи пътя на Божието благоволение от древността до кръста и ще покаже как то продължава да действа днес – в нашия живот, в нашите семейства, в нашите общности. Защото благоволението е не просто минала история, а настояща реалност и бъдеща надежда.