Предговор
През 1978 година написах първата част на "Четвъртото измерение". Тогава познавах духовния климат в Европа и все пак сега се постарах да опростя изложените принципи. Пътувам често до Европа, затова и сега познавам духовната атмосфера там. Написах втората част, за да ви ентусиазирам и ви направя съпричастни към успеха, с който построих най-голямата църква в света, която сега има почти 600 000 активни членове.
Някои може би не разбират какво имам предвид, когато говоря за четвъртото измерение, затова ще се опитам накратко да обясня моето виждане по въпроса.
“Измерение" е съвременна дума, употребявана в областта на физиката и математиката. В математиката тя означава "пространство". В математиката при една права линия измерението е само едно и няма ширина, а единствено дължина. Две измерения изразяват площ, която има ширина и дължина. Третото измерение включва не само ширина и дължина, но и височина.
Във физиката има друг аспект за измерване на физичните феномени. Това е времето. Исак Нютон е от хората, спомогнали за откриването и развитието на различни области във физиката. Чрез закона на гравитацията той обяснява движението на планетите в техните орбити. Използвал е три измерения за развитието на своята теория. Айнщайн въвежда понятието за времето каго следващо или трето физично измерение, макар че някои приемат това като четвърто измерение.
По мое мнение, важността на истината, с която искам да ви запозная, надминава научните познания.
Ако приемем, че в общи линии изяснихме смисъла на трите измерения, то тук е мястото за заглавие „Четвъртото измерение".
Бог направи хората първоначално плътски същества, в които вдъхна дух на живот. Смисълът на това е да бъдат поставени на друго равнище, в което да имат връзка или общение с Него. Адам можеше да общува в духовното измерение.
„ Бог е дух и ония, които Му се кланят, трябва с дух и истина да му се кланят." /Йоан 4:24/
В първата книга на Мойсей виждаме, че Бог взе низшето и го смеси с висшето , за да създаде човека. Той взе пръст и й вдъхна живот. Направи и всичко останало, като заповяда „да стане така". Но когато създаде човека, Той го създаде по Свой образ и подобие и, понеже Христос е Божие подобие /Йоан 14:9/, то и ние сме (създадени по образа на Христос).
В Битие 2:17 Бог казва на Адам, че ще умре, ако не слуша Неговата заповед. Той не Го послуша и въпреки това живя с жена си и създаде деца. Адам не умря физически, а умря духовно. И все пак, съществува възможността за общение с Исус Христос като Спасител и обновяването ни чрез Святия Дух, т.е. „новорождението". Като християни, ние сме задължени да докажем духонната реалност, като вярваме в четвъртото измерение, чувствайки се така естествено, както в третото измрение, в което живеем.
Четвъртото измерение е областта на съществуване, в което е Бог. Всяко по-висше измерение обхваща по-низшето. За нас е възможно да познаем височината, широчината и дълбочината на любовта на Бога, както и други духовни реалности. Святият Дух ни е даден, за да ни въведе в тези нови реалности, научени от Словото.
С упование и вяра в Бога, ние се надяваме да станем участници в това, което е написано в тази книга.