Sample chapter
Първа глава Екстравагантно поклонение
Всички в града я познаваха като грешница, но нейната неегоистична проява на екстравагантно поклонение промени спомена на хората за нея. Исус беше във Витания, седнал в дома на мъж на име Симон Прокажения. „И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото“ (Лука 7:37-38).
Представи си колко обилни бяха сълзите на тази жена, щом бяха достатъчни да измият прашните крака на Исус! Представи си каква благодарност изпълваше сърцето й, за да посмее да изрази посвещението и обожанието си към Мъжа, седнал на масата. Тя Го беше слушала да поучава за Божието царство. Тя беше разбрала сърцето на Господа. Тя беше видяла чудесата, направени от него. Тя беше освободена от стария си начин на живот поради неговата любов и приемане.
Със сълзите, които се стичаха от дълбините на сломеното й сърце, тя изми уморените крака на Господа и избърса праха от тях с плитките си. След това тя взе алабастрения съд и помаза краката му с мирото, чиято стойност възлизаше на едногодишна заплата. Нейната любов към Исус беше безгранична. Когато другите изразиха неодобрението си от нейното разточителство, Исус каза: „Оставете я. Тя направи добро нещо за Мен.
О, какво е да целунеш красивите крака на Исус...
С наближаването на 2000-та година усещах, че Святият Дух ми дава да използвам като девиз на
нашия отдел израза „Екстравагантни поклонници“. Част от нашите седмични репетиции в „Хилсонг" са вечерни поучения и всичко, което ни поучаваха през тази година там, беше свързано с тази централна тема. Нашият глад за повече от Бога невероятно ни вдъхновяваше през цялата година и преди тя да изтече вече бях изпълнена с очакване какво ли ще ни донесе 2001 г.
Тогава в един момент на тиха молитва, Господ нежно ми прошепна в ухото: „Дъще, все още не си станала екстравагантен поклонник.“ Когато чуеш Бог да ти казва нещо такова, ти смирено слушаш! И така аз осъзнавам, че все още не съм стигнала до това място и че ако наистина искаме да наречем себе си „екстравагантни поклонници“, трябва да извървим дълъг път.
И така, какво означава да си екстравагантен поклонник?
Университетското издание на речника на Уебстър дефинира думата „extravagant“ (от англ. екстравагантен) по следния начин: „2а: прекрачващ разумните граници; б: без мярка, баланс и ограничение (хвала) в: крайно или изключително обстоен 3а: Святият Дух ни призовава към прекомерна хвала. Ние трябва да разумни граници, установени преди това.
Каузата на Христос, пулсираща във вените ни, би трябвало да поражда желание за екстравагантна хвала към Отец. Копнея да се покланям на Исус, както жената с алабастрения съд с миро! Прекомерна, изобилна, скъпа, разточителна, пищна, скъпоструваща, скъпоценна, богата, ценна...
Исус знаеше, че жената, която Го помаза със скъпоценното миро, беше разбрала, че са й простени ужасни грехове. Исус обясни на Симон Прокажения любовта, която тя изпитваше към него, разказвайки му притчата за двамата слуги, чиито грехове бяха простени от Господаря им. Единият му дължеше малко, а другият - много. Исус продължи разказа Си:
„И понеже нямаха да му платят, той прости и на двамата. И така, кой от тях ще го възлюби повече? В отговор Симон каза:Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той каза: Правилно отсъди. И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Mи и ги изтри с косата си. Ти целувка не ми даде, а тя не е престанала да целува краката Ми, откакто съм влязъл. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миропомаза краката Ми. Затова ти казвам: прощават й се многото грехове; защото тя обикна много; а на когото малко се прощава, той малко обича. И йказа: Прощават ти се греховете. А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха даказват помежду си: Кой е този, който и греховете прощава? Тогава Той каза на жената: Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.“ (Лука 7:42-50)
Когато застанем пред Господа да Му се покланяме, ние трябва да Му се покланяме в истина. За да го направим, трябва да запитаме себе си: „Колко големи са дълговете, които Исус ми е опростил? Колко щедър беше към мен, когато мислеше за болката, причинена My от моите грехове? Каква благодарност Му дължа, задето отмени последствията от моето минало? Достатъчно щедър ли съм в моето хваление към Него? Прекрачвам ли разумните граници, когато Го хваля? Или го правя просто защото такива са изискванията, само за да покрия някакво първоначално ниво на посвещение? Дали пък само не се опитвам да спечеля правото си да бъда допуснат до небето?“ Ако нашето хваление е наистина духовно, ние претърсим душите си и ще преценим стойността, която даваме на любовта Му към нас. Какво можем да донесем на олтара, което да изразява екстравагантност?
Имала съм честта да се срещна с няколко екстравагантни поклонника.
Сред тях е една млада семейна двойка в нашата църква, които изгубиха дъщеричката си поради болест и въпреки това продължиха да се покланят на Царя дори и през времето на огромната си скръб и продължават да го правят и днес.
Един млад мъж, който остана парализиран от кръста надолу след катастрофа, бързо се върна на службите в църквата. Със сълзи, стичащи се по лицето му, ръце,
разперени към небето, и сърце, изпълнено с любов към Исус, той се покланяше на своя Спасител с екстравагантна благодарност.
Една моя приятелка, омъжена жена с четири малки деца, чийто съпруг е част от нашия тим за хваление, е винаги на църква, винаги навреме, винага пълна с радост и с екстравагантна хвала към Господа.
Оксфордският английски речник описва „екстравагантен“ като „прахоснически“. Тази дума особено силно привлече вниманието ми, защото един от най-красивите случаи на екстравагантно поклонение, описани в Библията, е за грешницата, дарила мирото – действие, което околните сметнаха за „прахосничество“. Но дакато изливаше скъпоценното миро от алабастрения съд, тя сигурно искаше да има повече, което да Му даде. Докато тя принасяше сълзите си, Той изми нейната съкрушеност. Тъй като тя обичаше без мярка, Той й прости без мярка. Нейната проява на прекомерна любов към Господа е мощен пример за истинско и сърдечно поклонение. И то нямаше нищо общо с музиката или песента, а беше свързано изцяло с екстравагантното й поклонение към нейния Спасител.
Какво представлява поклонението и какво правим, когато се покланяме? Истинското поклонение, това, което Бог търси, е описано в Йоан 4:23-24: „Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците му. Бог е дух; и онези, които му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“
Размишлявала съм върху този стих в продължение на часове. Разбирам, че истинското поклонение е, когато духът на някого обожава и се свързва с Духа на Бога, когато цялото му същество Го обича и се изгубва в Него. Истинското поклонение не са песните, които се пеят; то не се определя от големината на бенда, нито от броя на хористите. Въпреки че музиката е уникален израз на поклонение, тя не е самата му същност. Същността на поклонението е, когато сърцето и душата на даден човек, всичко, което е в него, обожава и се свързва с Божия Дух. Всъщност няма значение колко величествена е музиката, ако сърцето не е напълно въвлечено в поклонението, тя си остава просто музика. Песента от чисто сърце, което копнее повече за Бога и по-малко за егоистичните си желания, е музиката, която представлява ключ за много победи и радва сърцето на Царя.
Иска ми се да бях срещнала Майка Тереза. Тя е била екстравагантен поклонник. Един от нейните любими химни „О, Исус, Исус, най-скъп Господ“ изразява добре сърцето на тази богоугодна жена. Действията в живота и потвърждават искреността на поклонническото й сърце, когато е пяла следните думи:
О, Исус, Исус, най-скъп Господ
Прости ми, ако казвам
с любов най-чиста свещеното Ти Име
на ден хилядократно.
Обичам Те, затуй не знам как
възторзите си да владея.
Изгарящ огън Твоята любов е
дълбоко в моята душа.
Прекрасно е, че позволил Си
недостойното за Теб сърце
да Те обича с любов такава
и дал Си му такава свобода.
За мене всичко и във всичко Си
честта и здравето ми,
и сърдечните копнежи, на тялото ми силата
и на душата вечното й здраве.
Какво ли спряло би любов такава?
И твоят полет докъде би спрял?
Напред! Днес моят Господ
по-благ е и от вчера.
Фредерик У. Фебер (1814-1863)