Предговор
Тази книга се роди по време на пандемия. Нашите християнски събрания се прехвърлиха във виртуалното пространство, животът забави обороти. Постепенно разбрахме, че пред нас се открива златна възможност за съзерцание и размишление - всеки да се огледа, да усети как тече и изтича животът на всички ни. Започнахме да четем и обсъждаме различни текстове, изникваха много теми и въпроси, които винаги са ни вълнували, но за първи път - благодарение на пандемията - всеки получи възможност да ги повдигне и разгледа спокойно, заедно с другите, в условия на взаимност и единение около Словото на Бога. Обсъждахме предопределението и съответно смисъла на просбената молитва, някои твърдения на Сенека и философите стоици в светлината на Христовата проповед, Господната молитва като продължение на есхатологичните обещания на еврейските пророци, анализирахме Книгата на пророк Авакум и т.н. Доста бързо стигнахме до Псалмите, но този път не като неизчерпаем източник на размисли върху личния ни досег с божественото и вечното, а като пророческо съкровище от неподозирани или пък недостатъчно изследвани свидетелства за последните дни и изкуплението на Израил.
Богатството на тематиката заслужава нашите разисквания и четения да бъдат доразвити и представени заедно. Тази книга представлява сборник с есета, т.е. опит да предам донякъде по-старателно един различен прочит на псалмите на Давид или Асаф. По примера на знаменитите Опити на Монтен, отделните глави сякаш нямат пряка връзка помежду си, макар такава да съществува за внимателния читател. Тази „разхвърляност" обаче е нарочна и само привидна. Имах за цел да нахвърлям разсъждения за неизбежните взаимовръзки, които буквално се натрапват при всеки задълбочен прочит на Писанията, а не да следвам отъпканите коловози на систематичното богословие, с което ние, християните, сме свикнали и го смятаме за обичайния богословски подход,макар да е ясно, че той е бил чужд на пророците и апостолите. Посредством тази мнима липса на последователност и ред в представените псалми исках не толкова да подражавам на Монтен, колкото да запозная (и провокирам) читателя с начина, по който древните евреи са предавали истината - не линейно, строго тематично и систематично, а итеративно -повтаряйки и обогатявайки непрекъснато завещаното от Авраам и Мойсей откровение. Библията и самият живот ни преподават истината в ритъма и стъпките на хоро - хванати за ръце, всички заедно, кога умело, кога непохватно, стъпваме две напред, три назад, две встрани, три напред, две назад и т.н. Така „извървяваме истината", и то заедно, а не просто я „научаваме".
В окончателната си редакция и подредба книгата на Псалмите разкрива ясна емоционална градация: от плач и горест, през покаяние, битка и победа към възторг и възхвала - целия наниз от мънистата на живота ни, свързани чрез нишката на месианските и есхатологични очаквания както на авторите на псалмите, така и на окончателните редактори на целия сборник. Настоящата книга, както вече става ясно на читателя, не е изчерпателен анализ, а обикновена (и все пак настоятелна) покана да се простим с индивидуалистичния си и на практика деконструиращ прочит на Псалмите и да се насладим на надеждите и очакванията на техните автори. За тези, които откликнат на поканата, настоящата книга ще остане завинаги недописана. Може би те ще я допишат в сърцата си, като не четат повече Псалмите по познатия начин...