Църквата и християните имат управленски мандат като сол и светлина на света. Отсъствието им от публичния дебат е причината за трагичната безпътица на българския народ, за когото „политиката" се е превърнала в шизофренична категория, която предлага „спасение", но в същото време води до отчаяние. В състояние ли е българското християнство, в един диалогичен формат между традициите на православието и протестантизма, да формулира въпроси и да предложи отговори? В тази книга се опитваме да раздвижим дискусията и да зададем въпросите. Настоящият сборник е продължение на предишното ни издание Отношенията църква - държава след падането на комунизма (2013). Оставаме в темата църква - държава, но от малко по-различен ъгъл. Ако в предишното издание търсехме поглед към комунизма и неговите последици в живота на християните от православната и протестантската църква, то сега гледаме към съвременното отношение на вярващите към гражданския и светския управленски процес.