Sample chapter
Въведение
В наши дни съществува забележителен и активен интерес към изцелителното служение. Започваме да разбираме невероятната динамика на Христовото евангелие, което е способно да изцели разбития човешки живот. Голяма част от хората в църквата започват да осъзнават, че се предполага те да са общности пълни с изцеление, а не само да се ползват от изцелителното служение или само да наблюдават как то се прилага от малко на брой надарени хора. Те разбират, че Божието намерение за тях е да бъдат активни участници.
Когато обаче се отворим за това измерение на евангелието, ние се сблъскваме с някои проблеми. Не е лесно да бъдат снабдени човешките потребности и се оказва, че църквата не разполага със съществени източници и практични насоки за посрещането им. В резултат на това много християни се въодушевяват от възможностите, но тъй като убежденията им не са поставени на здрава основа, те се опитват да се справят само с много искреност и надежда. Впоследствие разочаровани от очевидната липса на успех, те с право стигат до заключението, че това не е за тях.
Един от проблемите, с които се сблъскваме в западното общество, е, че дори съзнанието на зрели християни е програмирано от светския хуманизъм - този „манталитет“, както го нарича Павел в посланието си до Римляните. Той се обявява против свръхестественото, счита
творението за затворена система, в която няма място за намеса (той би я нарекъл натрапване) на живия Бог във времето и пространството. Затова нашият ум има нужда от обновяване.
Целта на тази книга е да осигури „средства“ за препрограмирането на ума ни относно изцелителното служение и да послужи като справочен материал, когато се появят затруднения. Това е начинът, по който тя трябва да се използва.
Това не е книга със свидетелства за изцеление. Има други такива, които осигуряват това необходимо насърчение. Тук е посочен начин, по който да основем нашата вяра – не върху нечие изцелително преживяване или върху репутацията на някое изцелително служение, а върху словото на Бога. Тя трябва да бъде използвана като учебно пособие от отделни хора, групи или по време на семинари. Четете и изучавайте по една глава. Намирайте всички стихове, старайте се да схванете принципите, овладейте ги и ги приложете на практика. Изключително много бих се зарадвал, ако чуя, че някой се е занимавал с книгата в продължение на 12 месеца – убеден съм, че преди да стигне края той ще е започнал да преживява реалността на чудесата.
Глава 1
Основи на вярата
Това изследване е дошло в резултат от следното убеждение: първо, че заповедта да се изцеляват болни и да се изгонват зли духове не може да се отдели от тази да се проповядва евангелието; второ, че вярата, с която изпълняваме заповедите на Христос, трябва да бъде здраво основана на Словото на Бога. Не само болните хора имат нужда от вяра за изцеление, но и тези, които изцеляват болните. Преди да упражняваме вяра обаче трябва да знаем какво поучава Библията по този въпрос. Не можем да се основаваме на свои предположения, за това как би трябвало да бъде или как би ни се искало да станат нещата. Вярата изисква доказателства. Но единственото доказателство, което Бог е дал, и което произвежда вяра, е Неговото слово. Трябва да разберем защо това е така.
Вяра и знание
Независимо от това, което често се поучава, библейската вяра никога не е скок в тъмното, нито пък е вярване без доказателства. Библейската вяра винаги е основана на знание и поради това винаги води до резултати (Евреи 11:33). Изненадва ли ви това? Може би си спомняте как като невярващи сте си мислили: „Само, ако знаех, щях да повярвам.“ По-късно като християни може би сте променили това на: „Първо вярваш, после знаеш.“ Всъщност сте били прави още първия път – нуждаеш се от знание или информация и тогава имаш основание да вярваш. Но знанието, чрез което функционира вярата, е специален вид. Не го възприемаме чрез сетивата, то е знание за Божията воля и цели, което получаваме чрез откровение от Святия Дух, посредством Словото на Бога.
И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово. (Римляни 10:17)
Считайки Божието слово за основание за нашата вяра, трябва да имаме предвид две много важни истини. Той казва: „Понеже Аз, ГОСПОД, не се изменям“ (Малахия 1:7). „Исус Христос е същия, вчера, днес и завинаги“ (Евреи 13:8).
Второ, понеже Той никога не се променя, не се променя и словото Му: „Няма да оскверня завета Си и няма да променя, това което е излязло от устните Ми“ (Псалм 89:34). „До века, ГОСПОДИ, е утвърдено словото Ти в небесата“ (Псалм 119:89).
Що се отнася до изцелението, за да вярваме, трябва да знаем със сигурност, не само че Бог може да изцелява, но и че иска да го направи. За да открием дали това е така, трябва да се откажем от нашите предположения и да позволим на Божието слово да вложи божествено знание в нашите сърца.
Произход на болестта
За да осъзнаем естеството на изцелението, трябва първо да разберем природата на болестта, а за да разберем природата на болестта, трябва да имаме разбиране за човешкото същество такова, каквото е описано в Писанията.
Човекът създаден по Божия образ
Човекът създаден по Божия образ, заема уникално място в реда на творението. Той е единственото сътворено същество, което обитава едновременно и двете изявени ни реалности: естествената (видима) и духовната (невидима). Човекът е мост между двете (2 Кор. 4:16-18).
Обърнете внимание на следните точки:
1. Човекът е триединно същество: дух, душа и тяло (1 Сол: 5:23). От данните за сътворението в Битие 1:26-27 и 2:7 научаваме, че:
А. Човешкият дух е бил създаден ex nihilo, от нищото, и е бил като Бога, чиято същност е Дух (Йоан 4:24).
Б. Човешкото тяло е било образувано от земната пръст, където ще все върне (Битие 3:19).
В. Човешката душа се оформя от взаимоотношението между духа и тялото (Битие 2:7).
2. Също така човекът е единен, което ще рече, че той функционира като една личност, а не като три отделни, различни части (Второзаконие 6:5; Псалм 84:2).
А. Понеже човекът е дух, душа и тяло, но една личност, това което влияе на една част от неговото същество, влияе и на останалите части. Ето защо медицината идентифицира множество психосоматични заболявания, при които причините за болестта са по-скоро емоционални отколкото физически. Библията, всъщност, през цялото време е поучавала това, но с прибавеното прозрение, че и физическите и емоционалните проблеми може да имат духовен произход.
Когато мълчах, се разложиха костите ми от стенанието ми цял ден. Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мен, жизнените ми сокове се обърнаха на лятна суша. (Псалми 32:3,4)
Вижте също и Псалми 31:9-10; 38:3-11; Притчи 12:4; 18:25; 14:30; 15:30; 16:24; 17:22; 18:21; Марк 2:1-12; Яков 5:14-16.
Макар и рядко признавано, обратното също е вярно: физическите състояния могат да повлияят на емоционалните и на духовните такива. Болестта може да доведе до себецентризъм и отчаяние или може да ни накара да се протегнем към Бога (Псалми 102:1-7; 107:17-22; Йов 7:5-11; 2 Коринтяни 1:8).
3.Човешкият живот има духовен произход. Човекът стана жива душа, когато Бог вдъхна дъх (дух) на живот в неговото тяло (Битие 2:7). Тялото без духа е мъртво (Яков 2:26).
Но духовната сфера не е само източник на живот за човека, но и на неговите проблеми. Трагедията на невярващия светски човек е в това, че той има едноизмерен поглед върху двуизмерната реалност и затова не успява да стигне до корена на своите проблеми. Ето защо толкова много от неговите най-добронамерени усилия завършват със създаването на повече злини, отколкото на разрешения на проблемите. Поправителните училища се превръщат в училища за престъпници и системите за социално подпомагане създават хора неспособни да се грижат за себе си.
А. Грехът има духовен произход. Той е съществувал още преди създаването на човека. Той е влязъл в света чрез човека, както ни казва Павел в Римляни 5:12, но е съществувал преди него. Грехът произхожда от Сатана, който е духовно същество.
Ти беше херувим помазан, за да закриляш; и Аз те поставих там; ти беше на Божия свят хълм, ходеше сред огнени камъни. Ти беше съвършен в пътищата си от деня, когато беше създаден, докато се намери беззаконието в теб. (Езекил 28:14-15)
Б. В основата си болестта е с духовен произход. Тя идва от същия източник, от който идва и грехът.
Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец... (Йоан 8:44)
...този, който има властта на смъртта, тоест дявола. (Евреи 2:14)
...който обикаляше, като правеше добрини и изцеляваше всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него. (Деяния 10:38)
Има много доказателства, че болестта има този произход. Между тях са някои недвусмислени изказвания като тези в Книгата Йов. Също и повтарящите се случки в Новия завет, където болестта е пряко свързвана с присъствието на зли духове - жената с парализата предизвикана от дух, момчето с епилепсия и немият мъж, който си
възвърна говора, когато от него бе изгонен дух (Йов 2:7; Лука 13:11-16; Матей 9:32-33, 17:14-18).
В. Демонизирането описва нападането или подтискането на хора от зли духове (Матей 8:16, 15:22; Марк 1:32, 5:1-15).
Болестта не винаги е пряко свързана с демонична активност, но е от значение, че изцелението и изгонването на демони вървят ръка за ръка в служението на Исус и в живота на Първата църква (Марк 1:32,34; Лука 4:40-41,13:32; Деяния 5:16, 8:7). Поръчението на Исус, което може да бъде обобщео в проповядвайте евангелието, изцелявайте болните, изгонвайте демоните, предполага поне общ произход на всичките три проблема: грях, болест и демонично обладаване (Лука 9:1-2; Матей 10:7-8).
Г. Структурното зло, което се отразява в падението и бунта на институциите в обществото – властите и началствата – също има духовен произход (Ефесяни 6:12; 1Йоан 5:19).