Християнското поклонничество в наше време често пъти се люшка между автентичния дух, който носи Църквата изначално, и удобството на материалните завоевания. Съвременният поклонник е странно човешко същество, но тази странност не се проявява като своеобразна неземност, а по-скоро като един постоянно хленчещ за повече световни удобства субект. Голямата трудност днес идва от постоянната невъзможност да съчетаем екскурзионния туризъм с достоверното пътуване със и към Господа в земната Църква поклонница.
Но едно е безспорно: съвременният човек желае и има възможности да пътува, да странства и от църковниците зависи доколко този устрем може да бъде канализиран в релсите на автентичното поклонничество. Първа стъпка в тази посока е използването на този устрем като нова възможност за просвещаване и запълване на образователно-възпитателните липси. От дългогодишния практически опит може да се каже, че по този начин мнозина направиха първите си стъпки за християнизиране и въцърковяване.
Именно тук виждам и мястото на настоящия „Кратък наръчник за катехизическс беседа при поклонничество". Той е едно полезно богословско пособие, което би могло да се използва за предварителната подготовка при всяко поклонническо начинание на енории, училища, младежки общности и т.н. Текстът систематизирано представя и двете насоки: съдържанието, подготовката и осъществяването на поклонничеството, от една страна, и вида на беседата, която се употребява най-често при провеждането на поклоннически пътувания в днешно време, от друга. Богословски точна е констатацията, че всяко поклонничество задължително трябва да води към Христос, към св. Литургия и св. Евхаристия. Без тези неща всяко поклонничество се превръща в поредната мила екскурзия, па макар и обговорена обилно с богословско-църковна или около църковна проблематика. Приятно четене.
Доц. д-р Павел Павлов
Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски"