Бог има две мерки, с които ще съди, едната е милост, а другата справедливост.
Когато човек се яви на Христовия Съд и е записан в „Книгата на Живота“, той е съден с мярката милост, а не според делата си. Това, което получава, е достъп в милениума и „постоянен адрес“ в Новия Ерусалим, който се спуска заедно с Отец след последния съд в края на милениума. Ако не е намерен в „Книгата на Живота“ означава, че той е в другите книги, регистриращи делата, и тогава човекът е съден по друг критерии - според деата си с мярката справедливост. Тогава степента на наказанието съответства на характера и степента на престъплението.