Предговор
КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Някога чудили ли сте се какво ви е призванието? А бягали ли сте от него? „Бог знае точно какъв иска да си още преди да си роден." Може би това са думи, които сте чували толкова много пъти през живота си. А може би не?
Всеки знае, че има голяма разлика, когато даден човек е израснал във вярващо семейство, което се уповава за всичко на Бога. Има обаче и семейства, които не водят такъв начин на живот. Те не следват Божиите закони, не се вслушват в Неговия глас и Неговите съвети. И в двата случая обаче Бог работи за теб. Той работи за твоето бъдеще. Когато започваш да правиш нещо, рядко знаеш, рядко си сигурен, че това е твоето призвание. Това се случи и с мен. Сега, шест години по-късно, ако някой ме попита какво искам да правя до края на живота си, отговорът ми ще бъде: „Да съм учител, разбира се“. Но имаше моменти, в които не знаех това, дори „бягах“ от тази професия. Нещо повече, започвайки да правя точно това, аз се доближих с още една стъпка към Бог, защото сега Му служа точно по този начин. Разбира се, не знаех и това - не и до преди една година.
Ако трябва да бъда честна, не съм от хората, които са водили напълно християнски живот от самото си раждане. Напротив, вършила съм много неща, които сега, като гледам назад, разбирам, че не са никак християнски. Слава Богу, Бог прощава.
Трупайки опит няколко години като учител по английски език, аз придобих знанията, уменията и най-вече смелостта да бъда учител и в неделно училище. Започнах да ходя в нашата църква (Евангелска петдесятна църква в гр. Елин Пелин) през
месец юни или юли 2019 г. (Може би ще ви разкажа подробности и около това по-натам.) По-късно, през май или юни 2020 г., започнах и служението си като учител. Това стана много спонтанно и непредвидено. Една вечер, докато гледах Младият Шелдън и си пишех с една приятелка (с която всъщност сега си делим детското служение), аз се замислих защо ние в нашата църква нямаме обучение за деца. В разговора разбрах причината. Нашият пастор от години беше искал да намери някой, който да го води. Немалко хора от нашата църква се бяха опитвали, но без особен успех. Доколкото знам, пасторът дори е искал да наеме страничен учител, толкова силно е било желанието му някой да напътства малките деца във вярата. Е, всеки знае, че за всяко нещо си има правилното време, място и хора. Бог работи за всичко, но не всичко става тогава, когато ние искаме.
След този разговор с моята приятелка Кики решихме да предложим на нашия пастор да поемем детското служение. Е, по-скоро тя го направи, аз имах известен „проблем" с гордостта. Слава Богу, той се съгласи. Съгласиха се и всички родители от църквата. Така започна и нашето служение.