Sample chapter
Въведение
Думите на нашия Господ:
„И никой не налива ново вино в стари мяхове, защото не само, че новото вино ще пръсне мяховете и то самото ще изтече, но и мяховете ще се изхабят. Трябва обаче да се налива ново вино в нови мяхове.“ Лука 5:37-38
Винаги, когато Святия Дух изпълва хората с „ново вино“, структурата или организацията, в рамките на която те функционират, също трябва да претърпи промяна. Старите мяхове се пръсват. Необходимо е да се използват нови мяхове, способни да поемат и задържат допълнителния живот и сила, идващи от Бога.
През цялата история на Църквата сме виждали действието на този принцип. Когато Мартин Лутер получил откровение от Святия Дух относно вярата и благодатта, официалната църква по онова време се разделила на две и под ръководството на Лутер била родена нова деноминация. Когато Джон Уесли проповядвал с огъня на Духа, се оформила нова структура, която днес е известна като Методистката църква. Същият процес се е повтарял отново и отново, когато велики мъже и жени на Бога са служили под прясното помазание на Божия Дух. И разбира се, през последните петдесет години ние сме станали свидетели на сформирането на хиляди църкви, след като християните са приемали кръщението в Святия Дух и различните Негови проявления. Всеки път, когато се е изливало ново вино, се е оформял нов мях.
Бог налива ново вино в нас. Християни по целия свят са викали към Него за свежо изливане на Духа Му. Нашият Господ никога не е разочаровал Църквата Си. В отговор на вика й Той е предизвиквал мощни духовни пробуждания. Мнозина вярват, че последното изливане на Божия Дух, което е обещано в Библията (Йоил 2:28-29), много скоро ще стане реалност. Дошло е времето Бог да се задвижи.
Следователно би трябвало да очакваме, че настоящият ни мях ще се пръсне. Исус ни поучаваше, че не е възможно да излеем ново вино в стар мях без той да се пръсне. Не може да има мощно духовно пробуждане в наши дни без да настъпи велико разтърсване вътре в нашите църковни организации, лидерство и структури. Ако очаквате Второто Пришествие на Исус или ако се молите Бог да се задвижи във вашата църква, във вашия град, в местните училища, във вашето семейство или в сърцето ви, тогава първото нещо, което трябва да потърсите, е нов мях.
Как ще се промени настоящият мях на Църквата? Не можем да очакваме същата сила на Святия Дух, която вярващите, описани в Новия завет преживяваха, ако нямаме мяхове, подобни на техните. Една от най-важните промени, свързана с това, е влизането в пълно действие на всеки от петте дара на служение: апостол, пророк, евангелизатор, пастор и учител (Ефесяни 4:11).
Много християни са си мислили, че апостолът и пророкът са само за времето, когато е бил написан Новият завет, но това е погрешно. Ефесяни 4711-13 ни казва, че и петте дара бяха дадени от Бога на Църквата „докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“. Църквата никога няма да достигне своята пълнота или някаква форма на единство докато петте дара на служение не започнат да функционират заедно в Христовото Тяло.
Днес Бог издига лидери, които имат тези дарове. В момента Църквата преживява важна реформация в своята структура, която ще я направи способна да поеме великото изливане на Божия Дух.
Това е причината да напиша тази книга. Бих искал да споделя с вас някои от начините, по които настоящата организация на Църквата се раздира и се оформя новият мях. Първо ще разгледаме даровете на служение и останалите лидерски позиции в църквата, а след това ще видим как лидерите, заемащи тези позиции, се предполага да работят в единство и сила.
Първа глава
Божието намерение за даровете на служение
“И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – евангелизатори, а други – пастори и учители с цел да се усъвършенстват светиите и за делото на служението, за изграждането на Христовото Тяло (Ефесяни 4:11-12).
Петте дара, изброени в тези стихове, ние наричаме дарове на служение. Това са служения или призвания, които Бог е отредил да екипират и да водят Неговата Църква.
Не трябва да объркваме даровете на служение с другите дарби, споменати в Библията. Всички християни могат да имат дарби като говорене на езици, изцеление, слово на знание, даване и т.н.; тези дарби са за служение вътре в Христовото Тяло. За разлика от тях, петте дара на служение са призвания за наглеждане и управление на Църквата.
Също така ние не бива да объркваме даровете на служение с постоянно извършващите се служения, които всеки новороден християнин има. Например, всеки вярващ трябва да бъде въвлечен в евангелизиране, но само някой имат дара на евангелизатора. По същия начин, всички вярващи трябва да се увещават и поучават взаимно, както и да се грижат един за друг, но не всички имат призванието на пастор или учител. Павел ни казва, че всички християни трябва силно да желаят да пророкуват (1 Коринтяни 14:1), но това не означава, че всички са призовани за пророци. Дори и апостолската работа, която е описана по-нататък, до известна степен би трябвало да бъде извършвана от всеки вярващ, но малцина са тези, които имат апостолския дар. Даровете на служение - учител, пастор, евангелизатор, пророк и апостол - са лидерски позиции, от които всички трябва да се учат, за да може самите ние да бъдем въвлечени, макар и в по-малка степен, в тези служения на поучаване, пастируване, евангелизиране и т.н.
Уникална особеност на всеки дар на служение е помазанието на Бога. Думата помазан означава “да имаш масло, изляно върху себе си”. Човек бива помазан, когато преживее идването на Господния Дух върху себе си, Който го/я трансформира по специален начин.
В Стария Завет чрез многобройни примери е показано особено ясно как мъже и жени са преживели драматични промени, когато Бог ги е помазвал. Точно преди Саул да бъде помазан, Самуил му казва: “Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух ще дойде мощно върху теб и ти ще...бъдеш променен в друг човек” (1 Царе 10:6).
В момента, в който даден индивид бива помазан, се извършва трансформация. Всеки лидер с дар на служение е бил докоснат или надарен от Бога, в следствие на което е преживял промяна чрез работата на Духа. Тези промени се извършват в две области. Първо, дарът от Господа променя сърцето на човека. Библията ни казва, че веднага след като Саул прие помазанието, “Бог промени сърцето му” (1 Царе 10:9). По този начин пасторът получава сърце да пастирува хората; евангелизаторът получава сърце, изпълнено със състрадание към изгубените. В личността, приела дара, се влага самото сърце на Бога за специфичната област на служение.
Второ, дарът от Бога позволява на Святия Дух да тече през човека в по-голяма мярка и по точно определен начин. Исус обясни, че Святия Дух изтича от вярващите подобно на реки от жива вода, извиращи право от вътрешността на тяхното същество (Иоан 7:38–39). Духът на Бога би действал през всеки християнин, но човекът, който е приел сърцето на Бога за служение, е отворен канал, през който Духът може да тече по уникален начин. Духът се движи през пастора по различен начин от този, по който действа през учителя. Духът е същият, изпратеният от Бог Отец, но различните дарове позволяват на Господа да излее Своята благодат по различни начини.
Когато Святият Дух тече през даден индивид, онези, които получават Неговото служение, преживяват освобождение в различни области от своя живот. Пророк Исая ни казва, че помазанието на Бога строшава хомота (Исая 10:27 KJV). Помазанието на пастора позволява на Святия Дух да протече към други хора и да разкъса определени хомоти и робства, които са ги държали в плен. По подобен начин евангелизаторът може да разчупи други видове робства и да донесе свобода в живота на хората.
Изучавайки всеки от даровете на служение трябва да имаме предвид именно това помазание, което трансформира сърцето на човека и създава канал, през който Святият Дух може да тече и да освобождава сила за разчупване на робства.