Приехме кръга за символ на разума и лудостта. Като символ на мистерията и здравето можем да приемем кръста. Будизмът е центростремителен, християнството е центробежно - то се откъсва от въртенето. Кръгът е съвършена безкрайност, застинала завинаги във формата си. Той не може да се увеличи или смали. А кръстът, макар и да пресича в себе си сблъсъка и противоречието, може да простре четирите си краища до безкрая, без да променя формата си. Тъй като за център му служи парадоксът, той може да расте, без да променя същността си. Кръгът се връща към себе си и се ограничава от себе си. Кръстът се разтваря на вятъра в четирите посоки - той указва пътя на свободните друмници.