Посланието на ап. Павел към римляните е своеобразен манифест на християнството за всички епохи, манифест на свободата чрез Исус Христос. Това е най-пълното и най-ясното изложение на благовестието в Новия Завет. Неговата вест не е, че „човек е роден свободен, но животът го оковава", както Русо се е изразил в началото на „Обществения договор" (1762), а че ние хората се раждаме в грях и робство, но Исус Христос е дошъл да ни освободи. Тук се разгръща благата вест за свободата от свещения Божи гняв срещу всяко нечестие, свобода от отчуждение към помирение, свобода от страха от смъртта в надежда за предстоящата слава, свободата да се отдадем с любов на служение на Бога и на другите.
Не е изненадващо, че поколение след поколение Църквата признава важността на Римляни - не на последно място по време на Реформацията. Лутер нарича Посланието „наистина основната част на Новия Завет... най-чистото благовестие". Калвин пише в същия дух, че „ако сме разбрали истински това Послание, ние имаме врата, отворена към всички най-богати съкровища на Писанието".
Джон Стот е служил двайсет и пет години като ректор на Ол Соулс Чърч в Лондон. От 1975 г. той е почетен ректор на църквата. След тази дата са написани повечето от книгите му, между които и осемте коментара на книги от Новия Завет, включени в поредицата Библията говори и днес, и издадени вече на български.
Д-р Джон Стот е президент на Института за съвременно християнство.