Свещеник Павел Флоренски е забележителен руски богослов, философ, личност с енциклопедични интереси и мащаб, от първите десетилетия на XX век (1882-1937). Към вярата го призовава Божи знам в едно съновидение – „че има свят на мрак и гибел, и има спасение в него“, и най-тънък лъч светлина като удар и откритие: „Не може да се живее без Бога!“
Като студент в Московската духовна академия животът му се свързва с Троице-Сергиевата Лавра; в Лаврата, в чиито свети двори бие пулсът на руската църковност и история, протичат почти тридесет години от живота на отец Павел Флоренски. Там, под благодатния покров на основателя й, преподобни Сергий, в тази обетована земя, младият Флоренски се среща съдбовно със стареца Исидор, йеромонах в Гетсиманския скит на Лаврата (през 1904г.), и става негово духовно чедо.
Въздействието, значението и ролята на духовния му Старец е огромно.
Кой е отец Исидор? – Благодатен духоносен Старец? Или юродив ради Христа? Убогият Исидор? Или потомък на княжески род? Или прозорлив молитвен застъпник?… Често неразбран от околните, пренебрегван – но и обичан от многобройните си духовни чеда; приятел на грешници, на бедни и немощни, на нищи духом – и изповедник на епископи и монаси.