Книгата е за фалшивата персоналност, изкуственото надуване, фалша в изграждането на личността както в обществото, така и в църквата еднакво. За отношенията ни, които се градят на "боготворенето" на човека от една страна и стъпкването му в калта от друга. Или едното, или другото, но не и на едно нормално човешко УВАЖЕНИЕ, което идва от това как стоим пред Христос и доколко сме духовно свободни хора.
Горното е резултат от изгубената ни идентичност в Бога, която е била нашата опора преди първия грях. Тази опора ни е необходима и ни липсва, затова ние се стремим да я заместим с нещо, което ни е предложено, предложен ни е заместител, имитация на истинското. Предложен ни е от нашия враг и ние го гълтаме с жажда, защото този заместител не изисква никаква промяна от нас.
А това е, което търсим. Да получим плода без да се налага да се променим, без да се налага да предадем сърцето си.
Но може ли да стане това?
Що е „свобода“? Политическа или духовна категория е тя?
Как се стига до нея? Как се пази свободата?