На пръв поглед християнският живот е свързан с множество външни неша като кръщението, раз¬чупването на хляба, поклонението, хвалението, молитвата, прощението, смирението и взаимната любов. Съсредоточавайки си върху тези неща можем много лесно да пропуснем тяхната духовна реалност. Тази реалност е Святият Дух. Извън Святия Дух, който е Духът на реалността, тези неща са просто част от едно външно поведение, което е напълно лишено от духовно съдържание.
В книгата си „ Святият Дух и реалността“ Уочмън Ний говори за това, че вярващите трябва да преминат от външните практики към истинския, духовен живот, който е съсредоточен върху поз¬нанието и преживяването на Святия Дух.
Духът работи активно, за да ни се разкрие и да ни дисциплинира и за да ни въведе в цялата реалност. Откровението на Святия Дух ни показва духовната реалност, а Неговото дисциплиниране подрежда нашата обкръжаваща среда и ни въвежда в цялата духовна реалност. Уочмън Ний завършва книгата си с трезво слово на предупреждение относно опасността от самозалъгване по отношение на истинското ни състояние пред Господа.