Sample chapter
Евангелието на Царството
Пиша тази книга от позицията на разбирането си за апостолското служение и за евангелието на Царството. Посланието на моя живот е господството на Исус Христос. През 1991 г. поставих началото на общоградска молитва, наречена „Молитва за целия град”, в която участваха шейсет църкви и над две хиляди души, събрани да се молят за съживление. След тези молитвени събрания видях как се изграждат заветни взаимоотношения между пасторите и духовните лидери в нашия град, в резултат на които се появиха:
- Ежемесечни молитвени събрания на служителите
- Група за подкрепа на пасторите
- Общение на съпруги на пастори
- Стратегии за развитие на общността
- Евангелизационни стратегии
- Градско поръчение (екипи за краткосрочни мисии в Ню Йорк)
- Служби за общение и единството (обединяващи пастори, които прекрачват расовите и деноминационни бариери, за да направят завет помежду си)
- Движение „Фарове на молитва
- Операция „Единство” (апостолски бащи от всеки квартал на Ню Йорк се събират заедно за достигането на нашия град)
-Ходатаи на Ню Йорк (ходатай, упълномощени от своите пастори да се събират заедно, за да покрият целия град чрез ходатайтствена молитва)
- Градска заветна коалиция (градска апостолска мрежа, базирана в района на Ню Йорк)
Пастори и служители от нашата мрежа от църкви в Южен Бруклин станаха част от големи движения на Бога извън нашата локална територия. Един пастор стана част от националното лидерство на „Пазители на обещание (Promise Keepers) в секцията за расово помирение; друг
пастор ръководи “Марша за Исус” в Ню Йорк. Освен че ръководя Градската заветна коалиция, служа също като член на управителния съвет на „Концерти на молитва” в Ню
Йорк, който ръководи молитвеното движение в района на община Ню Йорк.
Много лидери твърдят, че това, което правим, е една от най-развитите мрежи от автономни църкви в голям град в страната. Този вид сътрудничество не само е повлияло върху църквите в Ню Йорк сити, но има и документални доказателства, че престъпността в нашия град е намаляла драстично от 1993 г. насам. Даваме цялата хвала и слава на Бога за това.
Когато хората ме попитат дали пастирувам независима, или деноминационна църква, аз отговарям - нито едно от двете. Когато ме погледнат смутено и объркано, аз им казвам, че съм част от независима църква, която от своя страна е част от църквата на Ню Йорк.
Всяко едно от тези преживявания е оказало голяма промяна върху възгледа ми за това как трябва да се идентифицира и да функционира една църква в града. Те също така отвориха очите ми за целта на евангелието. В следващите страници ще прочетеш идеите, които в момента съм възприел и подкрепям.
Това, което ще прочетеш, не е ново откровение, но вярвам, че е едно обобщение на идеите и убежденията на апостолите и апостолските бащи и на великите реформатори. Ако съм единственият човек, който днес застъпва изложените в тази книга идей, или ако това е „ново откровение” без корени в историята на църквата, тогава ще бъда първият, който ще го признае за еретично.
В тази книга аз твърдя, че в днешното постмодерно, постхристиянско общество, западната култура не се нуждае просто от съживление. Всъщност ние се нуждаем от изпратена от небето реформация, която да може да послужи като основа за съживление. Това е липсващото звено, когато стане дума какво трябва да се случи на първо място в църквата и в обществото. Само съживление вече не е достатъчно, защото ние сме се отклонили от библейския мироглед като правен стандарт за нашата нация.
Това може да обясни защо повечето съживления в Северна Америка са краткосрочни и с малко влияние (ако изобщо има такова!). Повече не можем да гледаме на Уитфийлд, Уесли и Фини като на примери за съживление, защото по тяхно време вече е имало силен християнски мироглед.
В резултат от това, ефектът от Първото велико пробуждане продължил няколко поколения и най-вероятно дал тласък на Войната за независимост от Англия.
Ефектът от Второто велико пробуждане също продължил поколения и в резултат от него се извършили множество социални реформи, между които аболиционизмът (движение против робството).
В наши дни хората, повлияни от съживленията в църквата, не успяват да станат фактор за промяна на заобикалящата ги действителност, тъй като културата основава ценностната си система, методология и цели върху светския хуманизъм. Това принуждава средния християнин да сведе възгледите си за живота и Бога до църковната общност, като по този начин продължава да отделя духовния аспект на вярата си от библейското й приложение в
естествения свят.
Съживлението и пробуждането довеждат хора в църквата. Реформацията поставя богоугодни светии и цели системи, подчинени на божествения ред, в различните сфери на културата.
Моля се тази книга, която е предимно пророческа апологетика за холистично апостолско* служение, да се превърне в катализатор за развитието на пълния потенциал, който имаш като част от църквата на Исус Христос.
*Съществува объркване относно значението на понятията апостол и апостолско. Ако не дам по-подробно обяснение, когато използвам думата апостол, обикновено имам предвид човек, който функционира (със или без тази титла) в първия от петте дара на служение, изброени в Ефесяни 4:11 (апостоли, пророци, евангелизатори, пастори и учители). Някои от често срещаните атрибути на съвременните апостоли са, както следва:
- Те пастируват църква или оглавяват служение или корпорация с регионално, национално или интернационално влияние, което излиза извън локалната общност.
-Те са лидери на други лидери (или пастируват други пастори).
-Те участват в издигането на все повече лидери.
-Те имат предприемачески дух и са способни да възпроизведат себе си чрез изграждането на други служители и служения.
Тази книга приема като факт, че има апостоли, както и други петкратни дарове на служение, издигани от Бога за целенасочено достигане на всяка сфера в обществото, която е под неговото управление.
Използвам термина „апостолски“ като прилагателно във връзка със същата функция на дара на служение, описваща обединяването на мрижи, църковни асоциации, служения, бизнес-структури и други институции и предприятия, които функционират под управлението на Бога.
Първа Глава
Раждането на молитвеното движение
От излизането на разтърсващата книга на Джон Доусън „Да превземем градовете си за Бога"
в края на 80-те, се наблюдава бърз растеж на Христовото Тяло в сферата на стратегическо духовно воюване и молитва. Оттогава хора, като Джордж Отиз-младши и други, поучаваха доста относно духовно картографиране и молитвени разходки. Дейвид Брайънт и Концертите за молитва ни събираха да се молим за съживление, а Майк Бикъл ни даде концепцията
за Домове на молитва. В резултатът от това в момента е налице обединена, целенасочена и стратегическа молитва повече от когато и да било преди в историята на тази нация.
Вместо отделни вярващи и църкви да се молят неорганизирано, хвърляйки случайни „снаряди”, в момента Тялото на Христос се моли в съгласие и изпраща „интелигентни бомби”, които разтърсват нашите градове.
Тъй като по природа съм аналитичен човек, все пак нещо не ме удовлетворяваше въпреки всичките „интелигентни бомби” - чувствах сякаш все още не сме напълно фокусирани. В своята книга „Седем навика високоефективните хора” Стивън Кови ни учи да започваме всяко нещо, вземайки предвид крайната цел. С други думи, никога няма да сме ефективни в нещо, ако п ърво не знаем защо го правим и какви са нашите цели. Твоята есхатология (какво вярваш за бъдещето) определя твоята телеология (накъде отиваш самият ти – какви са целите ти).
Открил съм, че много хора се молят за съживление без дори да могат да дадат определение за това какво е то в действителност. (Ако запиташ сто молещи се светии какво е съживление, вероятно ще получиш сто различни отговора.) Някои дефинират съживлението като духовни проявления (както в Торонто и Пенсакола). Други го определят като спасение на души – нещо, което аз класифицирам като пробуждане (когато грешниците се спасяват).
Независимо от съществуващите определения за съживление, най-простата дефиниция, с която мисля, че повечето от нас ще се съгласят, е revive - rе означава отново, a vіvе означава „живея” (или “възвръщам към живот”). Според моето разбиране на Писанията, съживлението е за Божиите хора (показано в Псалм 85:4-6 и в съживленията на цар Йосия, Езекия и Йосафат) то ги пробужда, за да направят своята крачка към посвещение да служат на Бога.
Но дали това е крайната цел? Ако някой трябва да бъде съживен, то той очевидно е отстъпил. С други думи, съживлението не бива да бъде крайната цел. То трябва да бъде норма в църквата отправна точка за нас като християни да започнем наистина да работим за евангелието. Ако нещата стоят по този начин, за какво тогава би трябвало да се молим?