Съдбите на Исус и Варава се преплитат по странен начин, но двамата се движат в коренно различни посоки. Единият прави всичко възможно, за да се издигне, да забогатеее, да бъде лидер. Другият - да служи. Като че първият е направил правилният избор, а вторият е сгрешил. Но излиза нещо съвсем друго. И Варава разбира, че е довел живота си до задънена улица. Все пак има кой да поправи грешката му.
Христос поправя нашите грешки, насочва сбъркания ни живот към истинските цели. Често не Му вярваме, уповито следим собствените си виждания и така се оплитаме още повече в кълчищата на своите илюзии. Той тъпреливо ни чака да се опомним. Докога ли? Докато сме живи. Добре, че Той ни дава все нови шансове. Но ако ги подминаваме безкрайно, няма ли да пропуснем и последния?
Вълнуващата история на човека, който се стреми да бъде господар на живота си, дали не прилича на нашата собствена история? И дали не бихме могли да не повтаряме грешките му, като предадем лидерството на Христос?