В последните няколко десетилетия възникването на Тревненската художествена школа се дискутира в научните среди, като се свързва със създаденото в арбанашките църкви изкуство, но без опити да се потърсят конкретните обстоятелства и връзки на първите тревненски зографи и оттам корените на тревненското изкуство. Нещо повече - не са определени майсторите на по-старата арбанашка живопис. Само за църквата „Св. Атанасий"е предложена хипотеза за епирски произход на ателието, създало стенописите от XVII век.
Сериозните проучвания на В. Сапунджиева водят до изводи в тези посоки, които са твърде важни за историята на българското изкуство - книгата предлага обоснована хипотеза за произхода на майсторите, работили в „Св. Атанасий", оттам за традициите, на които са последователи първите тревненци. Опирайки се на неизвестни досега източници, авторката предлага и свой опит за идентифициране на подписаните зографи от Трявна и техните роднински връзки. Събрани са голям брой произведения на най-ранните тревненци, които са разгледани и анализирани детайлно.
Творчеството на първите тревненци е поставено в много широк балкански контекст, което се прави за пръв път. Твърде ценни са и приложенията с резултатите от изследванията, направени на иконите от арбанашката църква „Св. Атанасий" и турските данъчни регистри за Трявна, които се публикуват за първи път.
Чл.-кор. д. изк. проф. Иванка Гергова