Павел Евдокимов ни дава едно изследване на красотата, на онази богочовешка красота, „която ще спаси света", както пише Достоевски. Трябваше да се появи един наистина велик православен богослов, за да бъде доведено това начинание до добър завършек; до красив завършек, всъщност - без да се изпада нито в естетиза-ция, нито в интелектуална схематизация на тайната. Задачата трябваше да бъде изпълнена от гледната точка на едно богословие, което прославя Бога в общността на преобразените - а ние знаем, че през последните години Евдокимов написа важни изследвания върху източната християнска духовност и богослужение.
Книгата започва с библейската и светоотеческата визия за красотата и от тази позиция разглежда съвременните течения в изкуството. Продължава с богословието на иконата, в която човешката личност се уподобява на тайнството на Светлината, където историята е вече начертана във вечността. Последната част на книгата съдържа коментари върху десет икони - от шедьовъра на Рубльов до Новгородския Ангел на Премъдростта. Така авторът ни води от тайната на Светата Троица, източника на жертвената любов, към тайната на Премъдростта, която превръща Троицата в свещено място на нашето обновено битие и влиза в нас като неотделимо от личността ни знание, в което сърцето е обхванато от огъня на красотата.