В тъмните Времена на комунизма името на Симеон Попов служеше като опора за мнозина християни в нашата страна. Той не се боеше да изповядва вярата си и да отстоява своите убеждения. В едно време, когато мнозина негови колеги се бяха изпокрили в миша дупка, той си стоеше на мястото и насърчаваше хората.
Когато ходех при него за християнска литература, внасяна нелегално в страната, той винаги имаше какво да даде и винаги ми казваше: "Ако от милиционерите те хванат и питат откъде си взел тия книги, кажи им, че си ги взел от Симеон Попов." Не ми се наложи да казвам това, но неговият кураж заразяваше. Ако имаше повече хора като него, комунизмът нямаше да нанесе такива тежки и трудно лечими духовни поражения в съзнанието на нашия народ.
Симеон Попов ценеше високо писаното слово и затова за мене е радост да видя издадена поредната му книга. Така той продължава да живее между нас. Продължава да проповядва и да помага на хората да намерят Бога. Неговите проповеди бяха истинско тържество на духа, пиршество за душата. На фона на множеството скучни проповеди при него човек забравяше за времето и за мястото, където се намира. Словото на проповедника го вдигаше като някаква безшумна, но мощна машина на вярата и го отнасяше далеч извън този материален свят, пълен с грижи и тревоги. Превеждаше го през далечни царства и отново го връщаше в реалността, окрилен и готов да живее вярата си въпреки всичко наоколо.
Има една огромна разлика между текстовете на проповедите и начина, по който Симеон Попов ги изнасяше. Тези текстове, откъснати от личното му обаяние и духовна сила, са като изсушени цветя. Но и в тях личи силното присъствие на автора им. Ония, които са имали щастието да слушат Симеон Попов, непременно ще чуят отново неговия глас, ще усетят неговата убедителност. Които не са, ще усетят оная силна личност, която вярваше във всяка произнесена дума и живееше според вярата си.
Данаил Налбантски