Sample chapter
Предисловие
Х. Норман Райт „Взаимоотношенията могат да бъдат както най-великият източник на радост, така и най-големият източник на скръб. За щастие в тази книга намираме начина, по който да избегнем плиткия подход към тяхното разбиране и в замяна на това да се придвижим към едно по-дълбоко ниво на прозрение.
Изключително много харесвам книгите, които съчетават дълбочина и практичност, а тази книга е именно такава. Съдържанието й е от съществена важност за изграждане на ценни и дълготрайни взаимоотношения. Стилът й е лесен за четене и я прави приложима както за съществуващи, така и за бъдещи взаимоотношения. Главата за уважение и почит говори за неща, които в много взаимоотношения са скрити или изгубени. Надявам се, че насоките на автора ще помогнат на всеки един от нас да изгради качествени и почитащи Бога взаимоотношения.“
Глава 1 - Взаимоотношенията – основната тема
Трудно би било да се преувеличи значението на взаимоотношенията. За дълго време съм ги третирал като нещо периферно. Те са били в периферията на моя живот – там, където той е влияел или си е взаимоодействал с живота на другите. Сега разбирам, че взаимоотношенията са фактор, който се намира в центъра на самото ни съществуване като хора. Ние прекарваме своя живот в една променяща се система от взаимоотношения и ако бъдем отделени от тях, ние умираме. Средният човек без особени затруднения може да изреди от десет до двадесет различни вида взаимоотношения, в които е въвлечен в продължение на един единствен ден. Въпреки това отделяме съвсем малко време, за да помислим за суровия материал, който изгражда тези взаимодействия.
Това е може би една от причините, поради които взаимотношенията ни причиняват толкова много проблеми. Всъщност повечето ни проблеми произтичат от трудности във взаимоотношенията. Брачните и семейни проблеми, проблемите в работата, бизнеса и обществото, религиозните, расистките и индустриални борби, политическите и международни напрежения – всички те се дължат на взаимоотношения, които не функционират правилно. Натискът на всяко изкушение и преобладаващият резултат от всеки грях е разрушени взаимоотношения. Крайният резултат е това, което и Библията и психологията наричат отчуждение – отдръпване и отделяне от Бога, от другите и от света; неспособност да правим избори и да действаме адекватно във взаимоотношения. Крайно време е да се замислим сериозно над този предмет като предлагам да започнем и с анатомията и патологията на взаимоотношенията. В противен случай дори и с най-добрите намерения на света, ние ще приличаме на лекар, който се опитва да оправи счупен крак или да диагностицира болест без някого да е изучавал анатомия или физиология на човешкото тяло.
Разбирането на взаимоотношенията е още по-важно поради факта, че те се отразяват на нашите преживявания с Бога. Преди години животът ми беше променен, когато осъзнах, че с Господа се отнасяме по същия начин, както с хората. Казано с други думи, и в двете сфери използваме едни и същи части от себе си. Има много хора, които нямат близко взаимоотношение с Бога или наистина не разбират как да изградят такова, защото като цяло им е трудно да развиват взаимоотношения или просто не знаят как да го правят. За съжаление за много хора църковният език така е мистифицирал цялото нещо, че познаването на Бога им изглежда като странно, мистично преживяване, което бива открито само от малко на брой, духовно просветени хора.
Истината е, че взаимоотношението се намира в сърцевината на цялото библейско откровение за Бога и човека.
1. Първото, което Бог казва, когато създава човека е: „Да създадем човека по Нашия образ.“ (Битие 1:26). С други думи, човекът е създаден да съществува по Божия образ, което ще рече, че той трябва да моделира своя живот и характер според Божиите. Този Бог, когото наподобяваме, има вечни и безкрайни взаимоотношения – Отец, Син и Святия Дух. Второ: „Не е добре човекът да бъде сам.“ (Битие 2:18). Следователно в Библията човекък винаги е въвлечен в някакви взаимоотношения. Когато сме сами, ние сме уязвими и самотата се превръща в нашата най-голяма заплаха и душевна болка. „Двама са по-добре отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си. Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне.“ Еклисиаст 4:9-12
2. В Библията и животът, и смъртта са въпрос на взаимоотношения. Да бъдеш във взаимоотношение с Бога, който е източникът на живот, означава да бъдеш жив; да си отделен от Бога, източникът на живот, значи да си мъртъв. Може да ходя насам натам, да се смея, ям, пия и спя, но съм мъртъв. Всичко опира до моето взаимоотношение с Него.
Коренът на праведността е свързан с взаимоотношенята. Тя означава да бъдеш в правилни отношения или според стария английски термин – неизменен спрямо другите. Веднага можем да определим кога не сме неизменни спрямо своите съпрузи или приятели. Дори термин като страха от Господа не означава възхищение или почтителен страх, а е едно от качествата на взаимоотношенията. Ето какво означава страх от Господа за древния евреин – да се пазят Неговите заповеди, да се ходи в Неговите пътища, да се слуша гласа Му, да се прилепя към Него, да Го обича и да Му служи (Второзаконие 10:12, 13, 20; 13:4). Затова не е чудно, че Той е наречен началото на всяка мъдрост и първия принцип на всяко знание.
3. С Бога се отнасяме по същия начин, по който се отнасяме с хората. Това е причината, поради която проблемите в общуването ни с Него да се отразяват и върху общуването ни един с друг, а проблемите помежду ни оказват влияние върху взаимоотношението ни с Господа (1 Петър 3:7).
Нашето взаимоотношение с Бога и взаимоотношенията ни един с друг са много сходни по природа, но не са напълно еднакви. Съществуват сфери в нашето взаимоотношение с Бога, например поклонението, които се отнасят изцяло за Него и нямат място в човешките взаимоотношения, но по своята същност двете взаимоотношения са от един тип. Затова може да сте забелязали, че много от песните, с които се покланяме на Бога, могат след незначителни промени да станат любовни песни, които да пеем на нашите съпруги, съпрузи или любими. Ето защо, в едно от посланията си Йоан казва, че обичта ни към Господа се познава по обичта ни към братята, а на друго място казва, че знаем, че обичаме нашите братя, защото обичаме Бога (1 Йоан 4:12; 5:2).
Нека тогава да погледнем природата на тези взаимодействия, които са толкова близко до нашата човешка същност.