В епохата на Реформацията възниква множество християнска литература. През Средновековието, вековете преди Реформацията, Църквата е следвала повече своите традиции, отколкото Божието слово. Тъй като единствено Библията ни разкрива Евангелието, Църквата през Средновековието живее без ясно разбиране за него. Но протестантските реформатори изучават Библията и в резултат на това преоткриват Благовестието.
Църквите пишат изповеди, за да обявят на света и на самите себе си какво заявява Благовестието. Изповедите декларират в какво вярват църковните събрания и им помагат да се противопоставят на погрешните възгледи за християнската доктрина.
Църквата е написала и много катехизиси. Първоначално „катехизис“ се е отнасяло за устно наставление относно основните истини на християнската вяра, което църквите преподавали на деца и възрастни новоповярвали преди кръщението. По-късно катехизисът се отнасял до печатни документи, които църквите използвали, за да поучават своите членове. Обикновено църковните водачи пишели катехизисите под формата на въпроси и отговори. Този подход към обучението има предимство, когато се използват добре написани въпроси. Добрият катехизис задава въпроси, които приличат на въпросите, които си задават подрастващите християни.
Фридрих III решава да нареди написването на катехизис, който да изпълнява три основни цели:
- Да бъде образователно средство, което всички църкви да използват за обучение на младежите в християнската вяра. Църковните учители да не преподават по свое усмотрение, да приемат ежедневни промени или да въвеждат погрешни учения.
- Той настоява за ръководство за проповядване, което да помага на проповедниците да поучават обикновените хора от църквите по време на неделните богослужения.
- Иска изповед, която да обедини църквите в Палатината. Църквите в областта нямат нищо, което да гарантира, че младежите във всяка общност ще получат солидно обучение във вярата. Те нямат документ, който да ги обединява. Фридрих разбира тази ситуация и настоява за катехизис, който да отговори на тези нужди.