Свети Тома Аквински (1225–1274) е италиански теолог и схоластически философ. Неговите идеи лежат в основата на късните философски възгледи на католическата църква, наричани Tомизъм. През 1879 г. Томизмът е провъзгласен официално от папа Лъв XIII за основоположно учение във всички католически учебни заведения. Тома от Аквино се смята от Католиците за един от най-великите теолози в историята и за един от тридесет и тримата отци на Църквата.
Тома Аквински е възпитан в абатството на монасите бенедиктинци в Монте Касино, Италия. Замонашава се там през 1248 г. Следва в Париж с голям успех, за което е наречен Doctor universalis и Doctor angelicus. От 1248 до 1252 г. е студент на Свети Алберт Велики в Кьолн. Следва отново в Париж от 1256 до 1259 и преподава след това в Италия (Рим, Витербо и Орвието). От 1269 г. е научен префект на Доминиканския орден в Неапол, където създава школа. Умира на път за Втория Лионски събор във Фосанова. Жизненият му път е път на учен, а не на църковен сановник, политик или царедворец, въпреки че е прекарал дълго време в папския двор. Неговите произведения, впечатляващи дори само със своето количество, обхващат почти цялото поле на тогавашната наука, макар монахът да е разбирал теологията като център на всички свои усилия. Широтата на интересите му, яснотата на аргументите, архитектоничното въображение за намиране на систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременници. След смъртта на Тома неговият орден обявява произведенията му за валидни като авторитет за доминиканците. Папа Йоан XXII го канонизира през 1323 г., не без желание да дразни по този начин францисканците, конкурентния орден на доминиканците.