Въведението към всяка книга дава изчерпателен отговор на въпросите за автора, времето и епохата. Коментарът разглежда библейските книги част по част, като извежда основните теми в тях. След това се обръща към конкретните стихове и обсъжда трудностите при превода и тълкуванието им.
Разделянето на Летописи на две части, а именно 1 и 2 Летописи, води началото си от Септуагинта, макар че можем да го проследим най-рано до трети век сл. Хр. В еврейската традиция, то е не по-старо от първото печатно издание на еврейската библия през 1448 г. сл. Хр. Това разделение вероятно е направено от практични съображения и няма някакво друго значение. Тъкмо обратното, текстуалната история на Еврейската библия, както и съдържанието и идеологията на 1 и 2 Летописи, показват, че двете книги всъщност са единно цяло. След като осъзнаем този факт, дължината и обхвата на този труд са безспорно доказателство, че той е много важна част от Стария Завет. Негова тема е цялата история на Израил, от сътворението почти до самото съвремие на автора, а по отношение на броя глави, това е третата най-голяма компилация в Стария Завет след Псалмите и Исая.