Въведението във всяка книга дава изчерпателен отговор на въпросите за автора, времето и епохата. Коментарът разглежда библейските книги част по част, като извежда основните теми в тях. След това се обръща към конкретните стихове и обсъжда трудностите при превода и тълкуванието им.
Няма да сгрешим, ако кажем, че тези три последни книги от пророческия канон не се радват на подобаващо внимание, въпреки че и тук както във всяка друга част от Писанията, има ценни находки.
Ако читателят се заеме със Захария например, той попада в лабиринт от хипотези, които го отвеждат към по-малко изучени, сравнително второстепенни въпроси и така го объркват, че той с облекчение се връща към по-познатите територии. Дано и други да успеят да разберат книгата Захария, като доловят симетрията на нейната структура. Ако приемем, че това е характерна черта на книгата, нейната цел и послание стават понятни. За западната култура, Агей и Малахия са по-лесни за разбиране, а думите им все още звучат актуално, особено там, където цари обезсърчение и летаргия.