Началото на петдесятното движение в България датира от 1920 година. Руски мисионери пристигат, за да благовестват и да изявят истината за кръщението със Святия Дух. Това довежда до основаването на първите петдесятни църкви в страната, една от които е и петдесятната църква в град София. Основателят на църквата е Костадин Томов. Костадин Томов е водел църквата от 1921 до 1929. Той има апостолско служение, след като преживява опитността кръщение в Святия Дух. Неговото служение се ръководи от видения и откровения. Обикаля цялата страна и носи благата вест. Самият той казва: „Бог действа в мен. Словото му е ясно. Божият глас познат. Смелостта ми е непоколебима.“
Костадин Томов има и личен призив от Бога за основаване на петдесятното общество в София. „Костадине, ще правиш събрания, вземи къщата, която ще ти посоча на улица „Зайчар.” Думи ще ти дам да говориш, хора за събрания ще ти пратя.“
И така, на 14 януари 1921 г. се провежда първата служба на петдесятната църква в град София. В атмосфера на горещи молитви, свидетелства за чудни обръщения и радост от кръщенията в Святия Дух е животът на основаното петдесятно общество. На 11 април 1929 се извършва и първото водно кръщение на Владайската река в квартал Булина ливада.
„Българските вярващи никога няма да забравят делото и духовния подвиг на дядо Костадин Томов при изграждането и разширяването на Божието царство в нашето Отечество. Той ще остане добър пример на подражание за всички поколения български християни.“
Харалан Попов, изтезаван за вярата си в Христос
„Познавам лично дядо Костадин Томов. През 1962 година живеех на тавана на църковната сграда на ул. „Бачо Киро“ 21, заедно с пастор Харалан Попов. Неговата стаичка беше с размери 1,80 на 2,50 метра. През зимата температурите бяха минус 18 градуса. В коридора, където спях, за да се стопля през нощта, обличах всички дрехи, с които разполагах. Брат Харалан Попов се разхождаше по бяла, колосана риза. На въпроса ми, как издържа на този студ, той отговори. „В Белене температурите бяха минус 30 градуса, при пронизващ вятър. Бяхме облечени с леки затворнически дрехи. И оцеляхме.“
Брат Харалан вземаше участие в службите на Костадин Томов, единственото място, където можеше да проповядва. Той ми препоръча и аз да посещавам службите на дядо Костадин. Събираха се в неговия дом. Проповедите на дядо Костадин бяха между 3 и 4 часа. Той беше неизчерпаем извор на свидетелства и тълкуване на Божието слово.“
Енчо Тодоров