В тази книга Ръшдуни изследва държавното училище като продукт на обществото, което го е създало – светското общество на Просвещението. Всяко нехристиянско мислене е шизофренично по своето естество. Нехристиянинът иска свобода извън Бога, поради което той трябва да отрече съществуването на вечни и непроменими закони и да постави Случайността на върховния престол на вселената. Но от друга страна, за да задоволи желанието си да бъде бог сам за себе си, той се нуждае от сила и познание, а силата и познанието са невъзможни освен на основата на вечни и непроменими закони. Така езичникът и цялото му общество се люшкат между единството и многообразието, крайния детерминизъм и хаоса, свободата и сигурността. Тази раздвоеност – шизофрения – не може да бъде основа на каквото и да било истинско познание. Познанието на невярващия не е по-обосновано от магическите заклинания и затова в края на краищата, докато езическият свят напредва в научното познание, неговите хора се задълбочават все повече в ирационалното и окултното.
Държавното училище е продукт на този шизофреничен свят и затова то самото страда от същото раздвояване. Ръшдуни блестящо посочва умствените болести на държавното училище и разкрива неговата истинска същност от гледна точка на библейския възглед за човека, детето и образованието. Тъй като е шизофренично и разрушително за всяко познание, държавното училище не е в състояние да дава истинско познание за действителността, и в крайна сметка ще разруши както себе си, така и тези, които са били подложени на неговото пагубно въздействие. Отговорът е заместването на държавното образование с християнско образование, което единствено може да даде последователен възглед за действителността, даващ смисъл на природните и обществените факти и закони, изучавани в училището.