Основите на обществения ред остава най-уникалната книга написана някога в историята на християнския свят. Нищо подобно не е било писано преди нея, и нищо подобно не е написано след нея. Християнските и нехристиянските историци като цяло са единодушни относно изповедите и историята: че те не са свързани по никакъв смислен и логически цялостен начин. Няколко нехристиянски историци − и Харълд Бърман и неговият труд Закон и революция (Harold Berman, Law and Revolution) са добър пример − споменават, че християнските изповеди са имали влияние при формирането на правните възгледи и следователно правното устройство на Запада. Но общо изследване на това как изповедите са формирали Запада и неговия уникален мироглед винаги е липсвало; причината е, че и християнските, и нехристиянските автори ревностно се стараят да ограничат значението на изповедите до църквата и историята на теологията. Дори Филип Шаф, в своя тритомен труд, Изповедите на християнството, ограничава тяхната стойност и употреба до църквата. Възгледът за изповедите винаги е бил дуалистичен; изповедите са отделени от историята, и историята е оставена да следва своя собствен ход, независим от развитието на християнската теология и от усъвършенстването на вярата на светиите.
Ръшдуни отправя предизвикателство към този възглед и той е първият автор създал систематично изследване как изповедите на християнския свят стават основата на мирогледа на Западната цивилизация. Основан на своята реформирана вяра, той ясно вижда, че идеите имат последствия и че преобразуването на езическата империя в християнска цивилизация има своята основа във формулирането на това, което християните вярват относно Бога, Исус Христос и Святия Дух, относно двете естества на Христос, историята и естеството на изкуплението, църквата и т.н. Изповедите не са били само за църквата; те са били основите на обществения ред както го разбираме днес, във всяка област от живота. Това, което вярваме относно политиката − и следователно как действаме в политическата област − ще се определя от това, което вярваме относно Триединството и естеството на изкуплението. Това, което вярваме относно икономиката − и следователно как действаме в икономическата област − ще се определя от нашите вярвания относно Бога, Исус Христос и Неговото спасение. Това, което вярваме относно всяка област от живота, била тя наука, семейство, образование, технологии, международни отношения, психология, изкуства и т.н. − и следователно как действаме във всички тези области от живота − ще се определя от нашите изповеди. Когато християнството се захваща да създава конфесионална култура, тази конфесионална култура не е била предназначена да се ограничи до църквата и до личната вяра на индивида. Всичко, което не е от вяра, е грях; и следователно всичко е трябвало да бъде основано на вяра, и тази вяра е трябвало да бъде внимателно формулирана и комуникирана. Всичко, включително политиката, икономиката и законът. Целият живот е трябвало да бъде основан на вяра, и следователно изповедите са имали значение за целия живот.