Не само науките се занимават с въпросите в живота ни. Възможно е двама души, седящи един до друг в самолета да са тръгнали за едно и също място. Те може да знаят колко часа ще продължи пътуването им и колко километра ще изминат. На единия от тях може да му предстои да изнесе научна лекция, а на другия - да погребе внука си. Ала помислете за следното. Ученият може добре да познава предмета на науката си, но да не може да си отговори на въпроси свързани със смисъла на живота; докато другият, седящ до него човек, макар и да не може да си отговори на въпросите относно стойността на константите в ранните етапи на формирането на вселената, да познава истинския смисъл на живота. Той може да носи в сърцето си дълбокото убеждение, че настоящите ни тъги и скърби са само препинателен знак пред очакващата ни вечност. Едното знание може да отговори на въпроса „как" с материалистично обяснение, но далеч по-важно е да се отговори на въпроса „защо". На първо място защо изобщо ние сме тук и кой ще ни преведе през тревогите и страданията в живота? Тази книга изследва „боговете", на които мислителите на секуларизма се „кланят" и как отново и отново оставят собствените си въпроси без отговор.