Монографията на Илия T. Маринов е провокирана от една съвременна тенденция на разпространение на източното учение за прераждането. Увлекателно написана и богословски издържана, книгата разглежда това учение в съпоставителен план с християнската вяра във възкресението на мъртвите. Акцент в монографията е критичният и безпристрастен коментар върху синкретичното учение за реинкарнацията, пречупен през призмата на Свещеното писание, Свещеното предание и богословската традиция на Църквата. Книгата е едно задълбочено и сериозно съчинение с подчертано апологетичен характер. Тя подтиква читателя към размисъл за съдбата на човека отвъд смъртта.
доц. д-р. Димо Пенков
В българската православна литература определено липсва сериозен анализ на учението за прераждането, осветлено в контекста на християнското богословие. В своята книга авторът си е поставил амбициозната задача да проследи както историческите корени на вярванията за реинкарнацията на душите, така и последващата им еманация в съвременните езотерични школи. В научнопопулярен стил са изложени аргументите за несъвместимостта на вярата в прераждането на душите с православното богословие.
Валентин Велчев