Днес християнството достига до повратен момент. Институционализираната антихристиянска вяра залива обществото като приливна вълна, а настъпилият хаос е нейна неизбежна последица – грипните вълни, разпадането на семейството и проблемите с аборта, нарастващата икономическа нестабилност, кризата в съдопроизводството и увеличаване на престъпността до неподозирани размери. Тези сложни проблеми, а и много други, са вторичен продукт на идеята, че човекът е мярка за всичко и че етичните стандарти са относителни. „Решенията“, които се предлагат (например „безопасен секс“) и идеологическите дилеми (атеистичен либерализъм, радикален феминизъм) са с доказани провали или пораждат беди, които чукат на вратата. Болезнено осезателна е явната безпомощност на антихристиянския хуманизъм през последните 50 години. Светът е в криза и хората се нуждаят от отговори. Християнството не е идеология, а истината за Бога, човека и света. То дава отговорите, които хората търсят и от които се нуждаят. Християните имат реален шанс да изявят истината, да предвидят отговорите. Ще се възползваме ли от тази възможност? Ще споделим ли единствената истинна надежда, с която разполагаме? Нещо повече – ще отстоим ли нашата вяра във всяка област на живота; ще изявим ли, че Христос е Господ не само в личния ни живот, но и Господ над целия наш свят – творението и културите ни?