Идеята за „богоподобие" лежи в основата на християнската антропология. Бог е надмирен, и човекът, пребивавайки в Бога, също става надмирен. Образ и подобие на Абсолюта, човекът носи в себе си съзнание, трансцендиращо всичко, което той вижда в пределите на земното си съществуване.
Чрез пълна вяра и дълъг подвиг човек трябва да постигне уподобяване на Бога в цялата пълнота; отначало да проумее, а след това и да осъществи в своята свобода предвечния замисъл на Твореца за себе си. Това е смисълът на Христовата заповед: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец" (Мат. 5:48).