Архим. Софроний (Сахаров) – велик подвижник на XX век, „богослов на нетварната Светлина“ и вече прославен светия на Православната църква (от Вселенската патриаршия през 2019 г.), е добре познат на читателя с книгите си „Свети Силуан Атонски“, „Ще видим Бога както си е“, „За молитвата“ и др. Настоящият сборник съдържа част от кореспонденцията му с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да разкрие пътя на своето огнено покаяние, заради което неведнъж е удостоен с Божии посещения. Писмата засягат предимно аскетически теми: послушанието, духовния плач, умно-сърдечната молитва, безмълвието и др., но също така и конкретни същностни разлики между истината на Православната църква и някои западни интелектуални течения.
Публикуваните в тази книга писания са ценно свидетелство, което разкрива изворите на богословието на отец Софроний. Учението, изложено в тези писма, е родено в недрата на атонското предание учение и в много отношения предначертава книгите му „Старецът Силуан“ и „Ще видим Бога както си е“. Всъщност писмата съдържат всички основни положения, които определят по-нататъшното превръщане на отец Софроний в духовно явление на нашата епоха.