Вярата, в най-общия смисъл на думата, и науката, също широко разбирана, не са несъвместими. Както е общоизвестно, най-големите научни революции през модерната епоха са извършени от духовни лица или от дълбоко вярващи хора, принадлежащи на юдео-християнската общност, и на други религиозни системи. Разбира се, исторически погледнато, и вярата, и науката са били обект на едни или други употреби и злоупотреби. Но въпреки такива злощастни случаи, между вярата и науката принципно не би трябвало да има конфликти. Те са две области на знанието, колкото автономни, толкова и допълващи се, вярата - на знание, дадено чрез постепенно разкриващото се откровение; науката - на знание, получено по опитен път или по определени правила на изследване.
Поздравявам Рангел Младенов за сериозното отношение към темата и за стремежа да я разгледа в синтезирана форма, и по компетентен и убедителен начин.
Проф. д-р Румен Генов
Департамент „История“ към Нов български университет
Авторът се е заел с един доста оплетен въпрос като търсенето на баланс между вярата и науката. Подходът му е историографски - прави се преглед на достъпна литература по темата или това са щрихи в една неизчерпаема област от човешкото познание, в която се преплитат научни, философски и богословски тези на фона на историческия развой на човечеството. Есеистично представения проблем би заинтригувал всеки любознателен читател, изкушен от темата за истината. Приложенията към брошурата дават полезна информация за изявени световни учени-християни, оставили светла диря в развоя на обществата в модерно време. Приятно четене!
Проф. д.ист.н. Рая Заимова
Институт за балканистика с център по тракология към БАН; хоноруван професор в Нов български университет и Софийски университет „Св. Климент Охридски"