Една от причините за сравнително лесното падане на България под османско владичество не е само разединеността - стар наш порок, но и масовото отчаяние, фатализмът и цинизмът, породени от чумата. За едни тя е Божие възмездие за греховете преди настъпващия край на света, а за други - повод да търсят слугите на сатаната, който иска с чумата да изтреби членовете на Църквата.
– Архим. доц. д-р Павел Стефанов
В съзнанието на средновековните хора всички тези беди [авторът има предвид и гражданските войни - б.а.] се свързват в една, защото Черната смърт и варварското нашествие се възприемат като Божие наказание за извършените грехове.
– Проф. д.и.н. Николай Овчаров
С такова наказание Бог подсеща за греховността на човешката природа и за неизбежността на възмездието - наказание, срещу което християните не само не могат, но и не трябва да се опълчват. Именно така средновековният човек гледа на такива бедствия.
– Проф. д.и.н. Христо Матанов
В българската историография падането на Втората българска държава под османска власт досега се разглеждаше и интерпретираше приоритетно фактологически, без отделяне на сериозно внимание на психологическите религиозни и богословски моменти в живота на очевидците на завладяването на българската територия и начина, по който те са го възприели. У нас това е първият по-цялостен исторически и богословски анализ на темата за падането на Втората българска държава под османска власт от гледна точка на изледваните в дисертацията религиозни и богословски аспекти. Смятам, че колегата е обогатил българската историческа и богословска наука с идеи и интерпретации върху една малко позната научна проблематика.
– Проф. дбн Дилян Николчев,
Богословски факултет към Софийския университет,
Катедра „Практическо богословие“
Проблемът за падането на Второто българско царство под османска власт е интерпретиран многократно в българската и чуждата историография, но предимно от позициите на съвременната секуларна историопис. Ето защо така поставената тема предполага нов поглед към темата и оригинална научна хипотеза. В същото време дисертационната теза се фокусира върху трудно разрешимо противоречие, тъй като без съмнение, съвременния исторически дискурс и средновековните богословски интерпретации са съществено различаващи се в анализа на тези драматични за балканските християни събития. Научната хипотеза насочва изследователския фокус вирху духовно-религиозния климат в България като фактор за духовния упадк на българското общество, а оттам и за предизвиканя гняв на Бога. Авторът е осъществил впечатляващо научно изследване.
– Проф. д-р Ивелин Иванов,
ръководител Катедра „Стара и средновековна история"
към Историческия факултет на Великотърновския университет
Авторт внася като свой оригинален принос един по-специфичен поглед и опит да се предаде в съвкупност общата атмосфера и настроения сред тогавашните поколения, белязани от доминиращите възгледи на християнската религия. За това му помага и неговото богословско образование, формирало нагласи, чувствителност и подход към проблематика, натоварена с иначе тежък емоционален и духовен заряд.
– Доц. д-р Живко Лефтеров,
Департамент „История"
към Нов български университет
Резюмирайки основните приноси на дисертационния труд, би трябвало, на първо място, да бъде споменат факта, че дисертантът предлага един оригинален ракурс и собствен изследователски поглед към проучваната проблематика. Последователно, изчерпателно и комплексно са разкрити възприятията и представите на късносредновековните и ранновъзрожденските книжовници за падането на Второто българско царство и на Балканите под османска власт, и са анализирани причините за начините, по които те си обясняват събитията. Основната изследователска теза на дисертанта е убедително защитена. В своята цялост, разработката спомага за обогатяване на една перспективна линия на изследване в историографията.
– Доц. д-р Светла Янева,
Департамент „История"
към Нов български университет
Темата за Божия гняв и османските завоевания на Балканите присъства в научната литература не само в България. Затова авторът избира една определена посока и си поставя за задача да проследи историческия дискурс и богословските интерпретации, довели конкретно до краха на българската средновековна държава и отразени в книжнината от XIV-XV в. Разработването на темата е провокирано от личните богословски и исторически интереси на автора в изясняване на средновековното възприятие за османското нашествие на Балканите, като акцентът пада не на известните в историографията причини за тези сьбития, а върху концепциите на късносредновековните
български книжовници. Последните са обект на вниманието на дисертанта, който извежда интерпретацията на реални събития от гледна точка на богословието и библейски похвати. В изложението се извежда хронологично по какъв начин късносредновековният книжовник, и този от българското Ранно Възраждане, възприема и обяснява събитията от XIV-XV век. Акцентът пада на темата за Божия гняв, преплетена в контекста на историческите събития от османските завоевания на Балканите и падането на българското царство под властта на османските турци.
– Проф. д-р Рая Заимова, дист.н.
Институт за балканистика с Центьр по тракология към БАН