Sample chapter
Апостолското поръчение: мисията невъзможна?
„Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал и ето Аз съм с вас винаги до края на века. Амин.“ Матей 28:19, 20
„И Той им каза: “Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всяко създание.“ Марк 16:15
“Мисията: невъзможна” беше популярен телевизионен сериал, който за пръв път се излъчваше по телевизионната мрежа между 1966 и 1973 година и донесе много големи приходи. Всяка седмица Корпусът за Невъзможни Мисии (KHM), малка група от отлично подготвени и тренирани мъже и жени, беше изпращан на мисия, която на пръв поглед изглеждаше невъзможна. Всеки епизод обаче завършваше с изпълнение на мисията, въпреки изумителното неравенство на силите.
Това, с което този филм приковаваше вниманието на зрителите беше способността на тима да посрещне и да превъзмогне всяко предизвикателство, което заставаше на пътя за изпълнението на мисията.
Тази глава започва с това, което обикновено се нарича Великото Поръчение. То беше дадено на малка група мъже, избрани от Господа, които Той нарече апостоли. Мисията, която беше дадена от нашия Господ на останалите единадесет апостоли (дванадесетият се беше самоубил) ми напомня на епизод от "Мисията: невъзможна”. Това бяха същите мъже, които преди това бяха изоставили Исус и бяха избягали след Неговото разпятие. Те се бяха скрили в една стая и се страхуваха да споделят Неговата съдба. Как е възможно тази малка изплашена група Галилеяни, произходащи от утайката на обществото да изпълнят такова велико поръчение? Как беше възможн те да преодолеят невъзможните препятствия, които се издигаха пред тях? Как щяха хората да повярват, че Този, Който ги изпращаше беше възкресен от мъртвите? Какво щеше да ги направи способни да изпълнят такава мисия?
Можеш ли да направиш връзката? Чувствал ли си някога, че онова което Бог те е призовал да направиш - или което тайно мечтаеш да направиш за Бога и Неговото царство - е една невъзможна мисия? Изпитвал ли си отчаяние, че няма да я видиш изпълнена? Наистина ли е безнадеждна? Или там в апостолското измерение има отговор за тебе, точно така както имаше за първите апостоли?
Същите тези мъже, които някога се свиваха в страх, накрая се изправиха в лицето на непреодолимите обстоятелства и преобърнаха целия свят. Книгата Деяния е летопис на техните подвизи, извършени посред жестоко преследване и опозиция. Как успяха да се справят със задачата? Какъв беше ключът към изпълнението на тяхната невъзможна мисия?
Те бяха изпратени
Преди да дадеш обичайните, очевидни отговори „молитва“ и „силата на Святия Дух“ искам да ти дам това, което аз считам за важен и все пак пренебрегван ключ. Всъщност аз го считам като жизненоважен за изпълнението на Великото Поръчение днес. Този ключ е толкова важен, че аз съм прекарал почти десет години от живота си да го изучавам и да го проповядвам. Единствената причина този период от време да не е бил по-продължителен е просто, защото открих ключа по-рано. Никога не съм чувал много проповядване за това и Църквата не е поставяла ударението върху него.
Какъв е ключът? Отговорът е много прост: Те бяха изпратени.
Това може да не звучи много дълбоко, но уверявам те, че когато изучаваш какво означава да бъдеш изпратен, ще видиш важността и ще разбереш защо Църквата се е борила в определени периоди в собствените си сили да изпълни Великото Поръчение. Целта да се напише тази книга е да донесе разбиране на цялото Христово Тяло какво означава да бъдеш изпратен, за да може всеки от нас да излезе напред и да изпълнява онова, за което Бог го е призвал, надарил и екипирал.
Да бъдеш апостол или да бъдеш апостолски се върти около схващането да бъдеш изпратен. Само изпратените могат да изпълнят Великото Поръчение. Само изпратените ще могат да преодолеят невъзможните обстоятелства, които застават на пътя им и ще могат да кажат: “Мисията изпълнена”. Църквата няма да успее, ако не бъде силна в това измерение.
Има няколко предпоставки, които искам да изложа във връзка с това поръчение:
1. На Църквата е било дадено поръчение.
2. Това поръчение е апостолско поръчение.
3. Това поръчение трябва и ще бъде изпълнено.
4. Тъй като поръчението е апостолско, ще се изисква апостолско помазание, за да бъде изпълнено.
Какво означава да бъдеш апостолски? Може ли всички да бъдат апостолски? Каква част имат
апостолите в изпълнението на Великото Поръчение? Кога приемаме и действаме в апостолското помазание? Как апостолското служение влияе на Църквата? Има някои въпроси, на които ще се опитаме да отговорим заедно.
Нека първо дадем определение на понятието поръчение. Поръчението е просто задача, за изпълнението, на която си получил власт. Това означава, че за изпълнението на задачата ти е била дадена власт от някой, който има власт. Исус даде власт на апостолите да отидат по целия свят, за да проповядват. Той им даде власт да поучават и да направят ученици във всички нации (буквално всички етнически групи).
Изпращам с поръчение означава – давам власт, назначавам, оторизирам, давам сила, изпращам и поверявам мисия на някого. Това поръчение беше дадено директно на апостолите, но по косвен път беше дадено на Църквата във всичките й поколения. Това беше поръчение не само за апостолите, но е и нашето поръчение днес. След смъртта на първите апостоли, това поръчение остана. Неговото изпълнение все още предстои и ще остане в сила до деня на пълното му осъществяване.
Беше им дадена сила и власт
Тази задача означава много повече от евангелизиране. Евангелизирането е само началото на изпълнението на задачата. Новоповярвалите трябва да станат ученици. Трябва да бъдат посадени църкви. Трябва да бъдат назначени презвитери. Светиите трябва да бъдат усъвършенствани. Всъщност работата започва преди да се извърши евангелизирането. Първо трябва да има стратегическа молитва, за да бъдат вързани силите на тъмнината, които препятстват евангелизма.
ЦЪРКВАТА В ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ БЕШЕ НА ПЪРВО МЯСТО И ПРЕДИ ВСИЧКО АПОСТОЛСКА ЦЪРКВА.
Трябва да се занимаем със злите духове. Трябва да бъде освободено пророческо слово. Много хора са вярвали, че това поръчение е евангелизаторско поръчение. Въпреки че евангелизирането е важна част, това поръчение е апостолско по своята същност, като включва в себе си и евангелизма. Изпратените вършат нещо повече от евангелизиране. Изпратените проповядват, поучават, пророкуват и извършват делата на Исус.
Великото Поръчение е апостолско, защото първоначално беше дадено на апостолите. То беше дадено и прието в този контекст. Църквата в Деяния на апостолите беше на първо място и преди всичко апостолска Църква. Те разбираха, че са изпратени. Те знаеха, че им е дадена власт да изпълнят тази мисия. Доминантното помазание в книгата Деяния беше апостолското, и това беше помазанието, което управляваше нещата, които правеха. Апостолското даваше тон в Първата Църква; то даваше облик на самите тях и на онова, което вършеха.
Когато казвам, че поръчението беше апостолско имам предвид, че то беше дадено на изпратени хора. Това е основното определение на думата апостол. Тя е взета от гръцката дума apostolos, която означава делегат, посланик на Евангелието, официален пратеник на Христос с чудотворна сила, посланик, такъв който е изпратен. Преди тази дума да намери място в Библията, тя е била светски термин, използван от гърците и римляните за описание на специални пратеници, които били изпращани с цел да разширяват господството на империята.