В наше време ефективното изложение на Божието слово е предизвикано от две противопоставящи се сили. Първият, добре документиран враг на благовестието, е сриването на авторитетите. Философиите на субективизма се обединиха с невярващите в съвършената истина, за да създадат културен климат, който се противопоставя на всеки авторитет. Но, както забелязва апостол Павел толкова отдавна, това избавление от библейските стандарти неизбежно превръща хората в роби на собствените им страсти и във взаимни жертви на себелюбието им (Римл. 6:19-22).
Нашето общество и църквата отчаяно се нуждаят от надеждни истини, които да разглеждат покварата на света, станала още по-осезаема заради загубата на авторитетите. Не всички отговори, които осигурява църквата чрез своите проповедници, възвестяват добра новина. Някои проповедници направо са изоставили всяка надежда, че ще открият източник на вечна истина или, че ще са в състояние да я предадат на разнородния ни свят. Други, усетили антипатията на нашето общество към всички, които дръзват да твърдят, че разполагат с определени отговори; отговори, които обвързват ценностите с поведението, са избрали да проповядват без авторитет. Макар да пазят желанието си да изцеляват, такива пастири много често се примиряват само да преопаковат теории за съветничество и мениджмънт в религиозно звучащи думи. Като проповядват утехата на обикновените човешки отговори, които неминуемо се сменят при следващата вълна от бестселъри, те само маскират, а не изцеляват болката на душата (I Кор. 2:4,5; I Тим. 6:20; II Тим. 4:3).