Sample chapter
Първа част - Една църква, две сфери на действие
Това е книга за църквата на работното място. Надявам се да ти помогне да разбереш, че истинската църква на Исус Христос не е това, което ни идва наум, когато чуем думата „църква“, а именно, събрание от вярващи, които се срещат в неделя, за да се покланят на Бога, (както и да извършват други църквовни дейности), а че същата тази истинска църква се изявява чрез присъствиет на вярващите на работните им места през останалите шест дни от седмицата.
Църквата: едновременно армия и невяста
Разбирането, че църквата има две форми е важна отправна точка, но не и крайна цел на тази книга. Крайната цел е много по-висока. Надявам се тазикнига да ни доведе до място, на което ще извършим нашата част за прославянето на Бага чрез действителна трансформация на обществото. Наистина имаме основателни причини да мислим за църквата като за крайна цел, като за Невяста на Христос. Но има и други също толкова основателни причини да гледаме на църквата и по различни начини. Един от тях е да я характеризираме като армията на Бога. В този случай, църквата се превръща в средството за постигане на крайната цел, а не в самата крайна цел. Тя се придвижва към бойното поле, марширува срещу силите на врага с Божествената задача да си възвърне управлението над обществото, което Сатана е узурпирал от Адам.
Настоящата книга е ориентирана предимно към този военен аспект. Казвайки това, не искам да омаловажа факта, че църквата също и Невяста. Тя е Невяста и като такава, нейното взаимоотношение с Бога се осъществява, образно казано, в спалнята. Но същата църква функционира и като армия и като такава, тя общува с Бога в тронната зала. Там небесният Главнокомандващ дава заповеди за война. В подзаглавието на книгата си „Войнът-поклонник“ Чък Пиърс и Джон Диксън много ясно съвместяват две концепции за функцията на църквата: „Възлизащ в поклонение, слизащ във война.“
Всеки главнокомандващ очаква неговата армия не само да воюва в битката, но и да я спечели. Ако Бог издава заповеди за трансформация на обществото, в което живеем, напълно основателное да очакваме, че Той ще ни даде и оръжията за постигане на Неговите цели. Едно от тези оръжия е разбирането за ролята на църквата на работното място и именно оттук ще започнем първата глава на тази книга.
Голямата картина
В книгата Откровение на няколко места се казва: „Който има уши да слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 2:7, 11, 17, 29; 3:6, 22). Макар, че Христос казва това на апостол Йоан в Откровение, аз вярвам, че тази истина се отнася и за нас днес.
За да разберем важността на тези стихове, трябва да обърнем внимание на две неща. Първо, глаголът „говори“ е в сегашно, а не в минало време. Святият Дух е говорил (минало време) на много важни неща към църквите, започвайки със самата Библия.
Същевременно също толкова силно вярвам, че Святият Дух не е спрял да говори дори след като Библията е била написана и канонът на Писанията е бил утвърден. Духът продължава да говори на Божиите хора трябва да слушат внимателно. Родителите трябва да знаят какво говори Святият Дух към техните семейства, учителите трябва да знаят какво говори Духът към учениците им; изпълнителните директори трябва да знаят какво Божият Дух говори към
техните компании; пасторите трябва да знаят какво говори Духът към църквите им; работещите в градския съвет трябва да знаят какво говори Божият Дух към техните общини и т.н.
Противно на общоприетото мнение ще кажа, че не е отговорност на вярващите, нито дори на пасторите на църкви, да чуват директно какво Духът говори към църквите (множествено число). Апостолите са тези, на които е поверена главната отговорност да чуват какво Святият Дух говори към църквите. Онези, които осигуряват апостолско лидерство на даден брой църкви, трябва да чуват какво духът говори към тези църкви. По същия начин, апостолите, които имат повече от хоризонтална юрисдикция (основават и наглеждат църкви – бел. ред.), трябва да чуват с още по-голяма сила какво говори Божият Дух.
Оставайки верен на своето апостолско призвание, през годините съм развил смелост (надявам се не арогантност) да казвам със сигурност, че чувам от Духа слово валидно в
глобален мащаб. Предполагам, че не бих имал тази смелост, ако бях единственият, на когото Духът говори, но за щастие и други хора чуват същото слово. Много лидери днес казват
същото или подобно на чутото от мен, с което за пореден път го потвърждават. Какво е това слово от Духа? „Трансформация на обществото!”
В една от следващите глави обяснявам, че библейската причина за съществуването на църквата във всички нейни форми е агресивно да се стреми да поеме управлението над
обществото, в което живеем. Междувременно, за да видиш голямата картина, разгледай следната графика.
Трансформацията на обществото се основава на два стълба: църквата на работното място и трансферът на богатства. Без тях е невъзможно да видим трансформация в градовете си. Стълбът на църквата на работното място произлиза от библейското управление на църквата, а стълбът на трансфера на богатства произхожда от разчупването на духа на бедност. И накрая, постоянната динамична връзка между двата стълба се осигурява от апостолите на работното място.
Напълно осъзнавам, че предходният параграф съдържа доста терминология, с която много от читателите все още не са запознати. Моята цел обаче е да обясня всеки компонент на тази графика толкова подробно, че в края на книгата тя да е станала понятна за всеки. Ако успея да постигна тази цел вярвам, че всеки от нас ще започне да чува важното послание, което Духът говори към църквите в този час.
Основна смяна на парадигмите
Това, което имам предвид, не е просто фина настройка на традиционно приетото. То е основна промяна, която вече е започнала да набира сила. Мога да свидетелствам например, че в моето собствено мислене се изискваше радикална промяна. В продължение на
години знаех, че започва да се поучава за служение на маркетплейса и бях с положително отношение към това. Планувах обаче да остана настрана, като оставя други хора да изнесат този товар, докато аз продължавам да правя онова, което считах за по-важно. Промяната започна, когато през юни 2001 г. моите приятели Денис и Меган Дойл от Минеаполис ме поканиха да говоря пред служение от маркетплейса на събрание на Неемиеви партньори. Първата ми реакция беше учтиво да откажа на поканата, но Бог ме изненада с ясно слово: „Сине, искам да обърнеш специално внимание на ролята на църквата на работното място.”
От този момент нататък тази покана не беше въпрос на предпочитание, а на покорство. И така, аз подготвих слово за Неемиевите партньори. Съдържанието му не беше особено
запомнящо се, но случаят бе знаменателен. С него се постави началото на смяната на моята парадигма. От този момент започнах да виждам неща за вярващите, работещи на
маркетплейса, които досега не бях виждал.
Тъй като не знаех много за новата задача, която Бог ми възложи, направих нещо обичайно за учените (самият аз съм учен). Започнах да си купувам и да чета всички книги за упражняване на вяра на работното място, които успях да намеря. До момента съм купил и прочел повече от 100 книги по този въпрос. Удивен съм от големия брой хора, на които Святият Дух е разкрил огромната сила за трансформация на обществото, стояща заключена в църквата на работното
място.
Какво означава смяна на парадигмата? Парадигмата е умствена призма, през която интерпретираме определени аспекти на действителността. Всеизвестно е, че след като
обработят едни и същи факти, двама души могат да стигнат до напълно различни изводи. Това е поради различните парадигми, които имат. И така, смяната на парадигмата включва извършване на промени на умствената ни призма. Това ще трябва да извърши всеки един от нас, когато започнем да слушаме какво говори духът във връзка с различните компоненти на графиката за трансформация на обществото.
Тъй като парадигмата е умствена призма, основното в нея е начинът, по който мислим. Това
имаше предвид Павел, когато в Римляни 12:2 писа: „И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено” (превод на издателство „Верен”). Някои важни неща в живота изискват промяна на сърцето, а смяната на парадигмата изисква обновяване на ума. Ако започнем да мислим правилно, можем да бъдем трансформирани.
Какво се случва при смяна на парадигмата?
Какво се случва при смяна на парадигмата? Неизбежно излизаме от нашата комфортна зона. Започваме да осъзнаваме, че трябва да направим някои промени в начина си на мислене, което се удава по-лесно на едни, отколкото на други. След направено проучване, социолозите са стигнали до извода, че някои хора възприемат нововъведенията много бързо, други - след определен период от време, трети ги възприемат доста по-късно, а има и толкова мудни хора, които напълно отказват да ги приемат. Казано по-ясно, някои хора се отказват преди да дойде вълната, докато други се приготвят за нейния край.
Идеята, че Божиите хора на работното място са легитимна част от църквата предполага значителна промяна в мисленето ни. Следователно, не бива да се изненадваме, ако навлезем в
периоди на диалог, дебати и дори разгорещени спорове и несъгласие. Днес ставаме свидетели на определени конфликти поради това, че лидерите биват избутвани от своите комфортни зони.
В крайна сметка, ще настъпи основна промяна в мисленето относно църквата на работното място. Защо казвам това? Защото както вече предположих, то е едно от нещата, които
в момента Духът говори към църквите. Колко време ще отнеме тази промяна? Кой знае! На движението за Неделно училище (една също толкова радикална смяна на парадигмите,
стартирала преди около 200 години) му отне едно цяло поколение, за да бъде прието от по-широк кръг църкви. Не мисля, че възприемането на истината за църквата на работното място ще отнеме толкова много време, но то със сигурност няма да стане за един ден.
Божието царство
За да развием начин на мислене, който приема, че църквата на маркетплейса съществува точно толкова, колкото и в събранията в неделя, е важно да разберем практическото
значение на понятието „Царство на Бога”. Със сигурност всеки, който е чел Библията, е запознат с това словосъчетание, но малцина са разбрали по-широкото му значение. Предлагам ти да прочетеш свидетелството на Майлс Монроу:
“Отидох в колеж и получих степен по теология, но без нито един урок на тема „Царството”. Прочел съм четирите евангелия и знам, че Царството е единственото нещо, за което Исус говори. Подобно противоречие ми се стори доста странно. Духът на Бога е говорил за Царството в продължение на години и най-накрая ние започваме да се вслушваме, което е вълнуващо за мен. Ако продължаваме да проповядваме за Царството, ние ще видим истинското му проявление.“
Една от причините някой да не са слушали, както посочва Майлс Монроу, е, че те са считали църквата и Божието царство за едно и също нещо. Други са мислили, че църквата е тук и сега, докато Божието царство е нещо, което ще дойде, когато Господ се върне. Тези две схващания са много популярни сред вярващите днес, но и двете са погрешни. Ако подкрепяме някое от тях, няма да можем да сменим парадигмата си и да се придвижим в потока на Святия Дух.
Божието царство не е затворено между четирите стени на локалната църква. То е много повече. Къде тогава е Божието царство? Как го разпознаваме? Нека първо да кажа, че то не е царство от този свят, няма териториални граници, не издава паспорти и не може да се присъедини към Обединените нации.
Въпреки това Божието царство не е просто метафора или преобраз, а е реално и осезаемо. То не е нещо, което чакаме да дойде, а съществува тук на земята, точно в този момент. Царството на Бога е там, където има хора, които издигат Исус Христос като свой Цар. Те признават, че Исус е Цар на царете и Господ на господарите и че на Него дължим вярност и покорство. Това има предвид Исус, когато казва: „Божието царство е в теб“ (Лука 17:21 )...